4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 27.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 831 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. Р. М. против определение 24712 от 02.12.2014г. по ч.гр.д.№ 4402/2014г. на СГС, с което е оставена без уважение подадената от нея частна жалба против определение от 24.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 7279/2004г. на СРС, с което е върната исковата й молба в частта по предявения от нея против Р. В. К. и А. В. Д. иск за прогласяване за нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД договорът между тях за продажба на наследство от 27.02.1997г.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдът първо следвало да прецени дали ищцата е собственик и дали ответникът има правен интерес и дали решението по гр.д.№ 9790/2006г. е задължително за страните по настоящото дело и дали то решава въпроса кой е собственик на имота.
В изложението към частната жалба са формулирани следните три въпроса: 1.може ли съдът да прекрати производство по спор за собственост поради липса на правен интерес от ищеца без да се произнесе по въпроса дали той е собственик, както и дали ответникът е собственик и дали владее имота без основание. 2.следва ли съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което въпросът за собствеността на ответника е разрешен и е прието, че той не е доказал своето право. 3.допустимо ли е с определение да се разрешават спорни въпроси относно собствеността, съответно активната и пасивната легитимация на страните без да се разгледа спора по същество. Представя се ТР № 122 от 01.12.1986г. на ОСТК на ВС и ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците Р. и С. К. оспорват частната жалба и допускането до касация, като считат, че нито един от трите поставени въпроса не е относим към предмета на спора, разрешен с обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Жалбоподателката М. Р. М. е предявила против Р. В. К. и С. Д. иск по чл. 108 ЗС за ? ид.ч. от дворно место с площ 864 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], ведно с ? ид.ч. от построената в него двуетажна къща и втори обективно кумулативно съединен иск за прогласяване за нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД договорът за продажба на наследство от 27.02.1997г. По втория иск е конституиран като ответник и продавача по договора А. В. Д.
Установените факти по делото са следните: С н.а. № 27,т.16/ 1930г. В. В. Д. купува цялото дворно место и къща. Той умира на 18.06.1954г., а съпругата му Л. Н. Д. – на 1965г. Наследници и на двамата са синовете им Н. и А. В. Д.. Н. В. продава на ищцата срещу задължение за издръжка и гледане с н.а. № 65,т. І/2002г. своята ? ид.ч. С влязло в сила решение на 21.11.2011г. на СГС е развален този договор Другият наследник А. В. Д. е продал на Р. В. К. своята ? от наследството, получено от баща му В. Д.. С влязло в сила решение на 15.06.2006г. по гр.д.№ 9790/2003г. са отхвърлени предявените от Р. и С. К. против ищцата искове по чл. 26, ал.2 пр.1, по чл. 26, ал.2 пр.3 ЗЗД във вр. с чл. 475 ГПК, по чл. 26, ал.1 пр.4 и чл. 31 ЗЗД по отношение на договорът по н.а. № 65,т. І/2002г
РС е приел, че ищцата няма правен интерес да предявява втория иск за нищожност на договора за продажба на наследство, тъй като тя не е страна по този договор, а същевременно той касае другата ? ид.ч., а не тази, която е предмет на предявения от нея иск за собственост. Така дори да се уважи иска за нищожност, това няма да се отрази на нейната правна сфера.
Въззивната инстанция е възприела тези мотиви, като е добавила, че не формират правен интерес доводите, че ако иска бъде уважен, тя ще може да претендира обезщетение и без покана по чл. 31, ал.2 ЗС, тъй като в случая се претендират граждански плодове, а те са дължими по чл. 30, ал.3 във вр. с чл. 93 ЗС, а не по чл. 31, ал.2 ЗС
По допускането до касация:
Първият въпрос – може ли съдът да прекрати производство по спор за собственост поради липса на правен интерес от ищеца без да се произнесе по въпроса дали той е собственик, дали ответникът е собственик и дали владее имота без основание, е неотносим към предмета на обжалваното определение. Не е прекратено производството по иска за собственост, а по втория иск за прогласяване нищожност на договора за продажба на наследство. По искът за собственост, производството е висящо. Тъй като искът за прогласяване за нищожен на договора за продажба на наследство е установителен, съдът, съгласно чл. 97, ал.1 ГПК /отм/ е бил длъжен да прецени наличието на правен интерес за предявяване на този иск, тъй като това е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск. Правен интерес от предявяване на иск за нищожност на договор има страна по него, или трето лице, върху правната сфера на което уважаването на такъв иск ще се отрази. Ищцата не е страна по договора, а идеалната част, от имота, на която иска ревандикация – ? не е предмет на договора за продажба на наследство. Този договор има за предмет другата ? ид.ч. Така съдът прекратявайки производството по втория иск не се е произнасял по правото на собственост нито на ищцата, нито на ответника, поради което по първия въпрос не се допуска касационно обжалване.
Вторият въпрос – следва ли съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което въпросът за собствеността на ответника е разрешен и е прието, че той не е доказал своето право, е некоректно поставен и неотносим. Влязлото в сила решение по гр.д.№ 9790/2003г. на СРС, с което са отхвърлени исковете за прогласяване за нищожен на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по н.а. № 65,т.1/2002г. на различни основания и за обявяване за унищожаем на основание чл. 31 ЗЗД няма отношение към втория иск по настоящото дело за нищожност на договора за продажба на наследство. С това решение не е разрешен въпроса за собствеността на нито една от страните по настоящото дело, а и съдът не се е позовал на това решение.
След предявяване на исковете по настоящото дело е развален договора по н.а. № 65,т.І/2002г. с влязло в сила решение по гр.д.№ 757/2004г. на СГС на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД. Това решение има конститутивно действие и изменението на правото на собственост, което предизвиква има действие по отношение на всички. Само страната по договора, респективно правоприемниците й могат да искат разваляне на двустранен договор поради неизпълнение, но постановеното разваляне по отношение на последиците за собствеността има действие по отношение на всички, защото правото на собственост е абсолютно вещно право и има действие по отношение на всички. Развалянето на договора има обратно действие по силата на закона – чл. 88, ал.1 ЗЗД дори да не е поискано и постановена реституция на даденото. Зачитането на обратното действие на развалянето на договора също сочи на липса на правен интерес на ищцата да иска прогласяване на договора за продажба на наследство, на който се позовава ответника.
Цитираното от жалбоподателката ТР № 122 от 01.12.1986г. на ОСТК на ВС, с което е прието, че съдът не постановява служебно реституция на даденото по развален двустранен договор ако не е поискано изрично, не намира приложение към обжалваното определение, с което е прекратено производството по иска за прогласяване за нищожен договора за продажба на наследство. При преценката за допустимостта на този иск и наличието на правен интерес у ищцата за предявяването му, съдът изобщо не е изхождал от решението за разваляне на договора, на който се позовава ищцата. Изводът на съда за липса на правен интерес е мотивиран с това, че ищцата претендира да е собственик на ? ид.ч. от имота с исковата молба, а предмет на договора за продажба на наследство е другата ? ид.ч. и уважаването на нейния иск не зависи от прогласяване на договора за нищожен.
Третият въпрос – допустимо ли е с определение да се разрешават спорни въпроси относно собствеността, съответно активната и пасивната легитимация на страните без да се разгледа спора по същество не кореспондира на обжалваното определение. С него съдът не е разрешил спорни въпроси по активната и пасивна материално правна легитимация. Както вече се посочи с това определение съдът не е определял кой е собственик на имота. Относно активната и пасивна процесуална легитимация, съдът е длъжен да се произнесе предварително, тъй като те са абсолютни процесуални предпоставки и за тях е длъжен да следи служебно в хода на цялото производство. В този смисъл като е приел, че втория предявен иск е недопустим поради липса на правен интерес, съдът е постановил определение в съответствие с трайно установената и непротиворечива съдебна практика.
Или в обощение и по трите поставени въпроса не е налице основание за допускане до касационно обжалване, защото не е обосновано общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за това, съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради което Върховният касационен съд, първо гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение 24712 от 02.12.2014г. по ч.гр.д.№ 4402/2014г. на Софийски градски съд по частна жалба от М. Р. М.
ПРЕДСЕДАЛЕТ: ЧЛЕНОВЕ: