О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 28.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2148 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД чрез адвокат Н. С. срещу решение № 1037/27.04.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, четиринадесети състав по гр.д. № 1206/2018 г. в частта му, с която всеки един от субективно съединените искове за обезщетение е уважен над сумата от 60000 лв. до присъдения размер от по 110000 лв. за всеки от ищците с присъдени разноските.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, за което излага доводи, свързани с неприето съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и очевидна неправилност на присъдения размер на обезщетение, което над сумата 60000 лв. за всеки е в разрез с принципа на справедливостта.
Ответниците по касационната жалба – М. А. Ч., Й. А. Ч. и Н. А. Ц. оспорват допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор и становище по изложените основания за допускане на касационно обжалване.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени субективно съединени искове от М. А. Ч., Й. А. Ч. и Н. А. Ц. срещу „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200000 лв. за всеки от ищците, причинени от смъртта на майка им Р. Ч., настъпила при ПТП на 03.09.2015 г., виновно причинено от водач на МПС, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД. Противоправното виновно поведение на водача на лекия автомобил Б. А. Я. е установено с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 461/2017 г. на Бургаски окръжен съд. Ищците са синове и дъщеря на пострадалата Р. Ч.. Изяснен е механизмът на процесното ПТП, настъпило на второкласен път, посока [населено място] към [населено място], по който управляващият процесното МПС водач Б. Я. се е движил със скорост от 101 км/ч при максимално разрешена скорост 70 км/ч. Пострадалата Р. Ч. се е движила като пешеходка и е пресичала пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на автомобила, бутайки количка пред себе си. От събраните по делото доказателства /авто-техническа експертиза и свидетелски показания/ САС е приел, че ударът е бил предотвратим при движение на автомобила с разрешената в случая скорост от 70 км/ч, както и с превишената такава от 101 км/ч, тъй като водачът е имал възможност да възприеме пешеходката на около 100 м. от мястото на удара и при своевременна реакция е могъл да предотврати удара. Прието е, че доколкото в случая не е имало определено място за пресичане /пешеходна пътека/ и съгласно чл.113 ал.2 ЗДвП извън населените места пешеходците могат да пресичат извън определените за това места, с поведението си пешеходката не е извършила нарушение на правилата за движение. С оглед показанията на разпитания свидетел е установено, че пострадалата се е движила бавно, няма данни да е излязла внезапно, установеното от свидетеля изчакване от нейна страна е с оглед преминаване на друг автомобил, а не изразено колебливо поведение. При така установената фактическа обстановка, според САС, не е имало данни за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата по чл.51 ал.2 ЗЗД, каквото не е прието и от СГС. При установените от показанията на разпитаните свидетели /Р. А., Д. М. и М. Г./ изключително добри отношения между пострадалата и нейните синове и дъщеря /тя е живеела в едно домакинство с М. Ч., но е поддържала много добри отношения и с останалите двама/, занимавала се е със събиране на билки, с което е подпомагала децата си, независимо от напредналата си възраст. Има доказателства, че и тримата са понесли много тежко смъртта й. СГС е присъдил за всеки от децата й по 80000 лв., което е увеличено от САС на по 110000 лв. за всеки, при изложени съображения за поддържаните топли и близки отношения между тях, както и съществуващата в страната икономическа конюктура.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и липса на формулиран от касатора въпрос, обуславящ изхода на спора, доводите в изложението във връзка с размера на присъденото обезщетение и неприето съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, касаят неправилност на въззивното решение, не и въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се посочи, че САС е приложил разпоредбите на чл.51 и чл.52 ЗЗД с оглед приетите за установени по делото факти, свързани с механизма на процесното ПТП, действията на водача на МПС и пострадалата и връзката им с настъпване на вредоносния резултат, отношенията между пострадалата и ищците при съобразяване с критериите в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г. и установените по делото доказателства за наличието им. САС се е съобразил и с установените факти относно поведението на пострадалата, вкл. и с показанията на разпитания свидетел, като твърденията в касационната жалба, че САС е дискредитирал показанията на разпитани свидетели не установяват нито нова фактическа обстановка, нито основание за приложение на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, на което се позовава касаторът, като допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Само твърдението, че присъденият размер е очевидно неправилен, при изложени съображения за определянето му, както се посочи по-горе, не покрива нито общото основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК, нито навежда на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, непосочена в касационната жалба и изложението към нея.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по жалбата поисканите с приложения списък по чл.80 ГПК разноски в размер на по 2436 лв. за всеки от тях.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1037/27.04.2018 г. на Софийски апелативен съд, четиринадесети състав по гр.д. № 1206/2018 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на М. А. Ч., ЕГН [ЕГН] сумата 2436 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и шест лева/ адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Й. А. Ч., ЕГН [ЕГН] сумата 2436 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и шест лева/ адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. А. Ц., ЕГН [ЕГН] сумата 2436 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и шест лева/ адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.