1
4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 91
София, 29.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 326 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Нед Ойл Къмпани“ ООД, представлявано от управителя М. Д. Д., подадена чрез упълномощения от управителя адвокат Д. С., против определение № 3329 от 30. 10. 2018 г., поправено с определение № 943 от 18. 03. 2019 г., и двете постановени по ч. гр. д. № 1763/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено разпореждане от 25. 09. 2017 г. по гр.д. № 19514/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, І-18 състав в частта, с която е върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, подадената от „Нед Ойл Къмпани“ ООД искова молба. Поддържа се незаконосъобразност на определението, поради постановяването му при допуснато нарушение на чл. 22, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от М. С. А., Б. С. Б. и „Нед Ойл Къмпани“ ООД против „ЗПАД ДЗИ“ АД, „ДМ Травел“ ООД и „Донев инвестмънт холдинг“ АД искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК (срещу първия и третия ответник) и чл. 108 ЗС (срещу „ДМ Травел“ ООД), за установяване на собствеността и предаване на владението върху 1/6 идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ УПИ …., в кв. …. по регулационния план на [населено място], м. “Центъра“, ведно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 230 кв.м. Твърди се, че ищците – физически лица са наследници на Б. И. Б., поч. 1957 г., един от шестимата акционери в Народно осигурително дружество „Балканъ-Животъ“, което е придобило имота по покупко-продажба, сключена с н.а. № …. г. През 1946 г. имотът бил одържавен по силата на чл. 6 от Закона за ДЗИ от 1946 г., а собствеността върху същия е възстановена на наследниците на акционерите с влизане в сила на ЗВСОНИ. С нотариално заверен договор за цесия от …. г. М. А. и Б. Б. били прехвърлили на „Нед Ойл Къмпани“ ООД 40 % от правото на собственост върху притежаваната от тях 1/6 идеална част от процесния имот. Данъчната оценка на описания имот е …., 70 лв. (500812, 70 лв. на триетажната масивна сграда и 2528 лв. на урегулирания поземлен имот), на 1/6 ид. ч. от правото на собственост – 83890,15 лв., а размерът на дължимата държавна такса, определен по реда на чл. 71, ал. 2, вр. чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, възлиза на 838, 90 лв. С разпореждане от 8. 06. 2011 г. по гр. д. № 3987/2011 г. на СГС, 2 възз. с-в, съдията-докладчик е дал указания на ищците за внасяне на държавна такса в размер на 838, 90 лв. „Нед Ойл Къмпани“ ООД е направило искане за отвеждане на съдията-докладчик, поради наличие на служебни взаимоотношения с бившата съпруга на М. Д. – Й. М., както и поради предявен иск от М. Д. срещу В. В.. С определение от 22. 07. 2011 г. искането за отвод е оставено без уважение. Съдията-докладчик е приел, че не се сочат, нито съществуват обстоятелства, поставящи го в зависимост от фактори и отношения с лица, пораждащи основателно съмнение в непредубеността му. Няма данни и не е проявил пристрастие по никое от разглежданите дела с участие на М. Д. като физическо лице или като представител на юридически лица. Несъвпадението между субективните представи на страната за изхода на делото и постановения акт не сочи на зависимости или проявено пристрастие. С разпореждане от 29. 11. 2011 г. е оставено без уважение искането на дружеството за продължаване на срока за внасяне на държавна такса и исковата молба е върната. Прието е, че представените от дружеството доказателства установяват наложени запори на суми по банкови сметки и възбрани на недвижими имоти на управителя на „Нед Ойл Къмпани“ ООД М. Д., а не на ищеца – търговско дружество. „Нед Ойл Къмпани“ ООД е правен субект, различен от представляващото го физическо лице и за него няма данни за възникване на обстоятелства, създаващи затруднения за внасяне на дължимата държавна такса в срок. По съображения, че определената държавна такса не е внесена (нито в рамките на указания едноседмичен срок, нито към момента на произнасянето), исковата молба е върната на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.
За да потвърди разпореждането за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, съставът на апелативния съд е приел, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен. Правилна е била преценката на първоинстанционния съд за несъответствие на исковата молба с изискването на чл. 128, т. 2 ГПК и за наличие на основание по чл. 129, ал. 2 ГПК за оставянето й без движение. Прието е, че дадените с разпореждането от 8. 06. 2011 г. указания са били ясни и точни, а преценката за липса на основания по чл. 63, ал. 1 ГПК за уважаване на искането на ищеца-търговско дружество за продължаване с един месец на срока за внасяне на дължимата държавна такса е правилна, тъй като не е доказано възникването на уважителни причини, водещи до невъзможност за изпълнение в срок на задължението за внасяне на държавна такса. Прието е, че неизпълнението в срок на дадените от съда указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК и връщане на исковата молба.
В частната жалба и изложението се съдържа позоваване на чл. 280, ал. 1, точки 2 и 3 ГПК, но не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се подчертае, че наред с липсата на общо основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частният жалбоподател не е посочил нито практика на ВКС, нито акт на Съда на ЕС, на които изводите на съдебния състав в атакуваното определение противоречат.
В изложението се съдържа и позоваване на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Позоваването на очевидна неправилност на определението е формално и се изразява в текстово възпроизвеждане на цитираната правна норма, без да се обосновава в какво се изразява. Липсата на законово изискване за формулиране на правен въпрос при позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не освобождава касатора от задължението да аргументира твърдението си за очевидна неправилност, като конкретизира кой е очевидният порок, установим от съдържанието на обжалвания акт, от който твърди, че актът страда.
Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не би било налице дори да се приеме, че доводът за очевидна неправилност е аргументиран с оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 22, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6 ГПК, изразяващо се в разглеждане на делото и в двете инстанции от съдии, по отношение на които са били налице основания за отвод, тъй като са се отвеждали от други дела на М. Д.. Преценката за наличие или липса на обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в безпристрастието на съдия и представляващи основания за отвеждането му по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е конкретна, прави се по съответното дело и зависи от посочените и съществуващи факти, които според страната пораждат съмнения за предубеденост. Уважен от съдия отвод по приключило дело не е обстоятелство, което само по себе си поражда съмнение в безпристрастността му и по други дела с участието на страната, направила отвода в производството по приключилото дело.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, точки 2 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение и проверка на законосъобразността му.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3329 от 30. 10. 2018 г., поправено с определение № 943 от 18. 03. 2019 г., и двете постановени по ч. гр. д. № 1763/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: