Определение №91 от 3.7.2009 по ч.пр. дело №375/375 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
 
№ 91
 
София, 03 юли 2009 г.
 
 
 
            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли  2009 г.  в състав :
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
                                                           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
                                                                       ПАВЛИНА ПАНОВА
 
при секретаря ……………………………………………………………………………
при становището на прокурора от ВКП Н. ЛЮБЕНОВ, като изслуша докладваното от съдия Павлина Панова ЧНД № 375/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е образувано по чл. 44 от НПК по искане на съдия от Районен съд – Крумовград, инициирал спор за определяне на подсъдността по НОХД № 75/2009 г. по описа на този съд.
Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че са налице законовите условия за предоставяне разглеждането на делото на РС – Крумовград.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, съобразявайки материалите по делото, взе предвид следното:
Делото е образувано по обвинителен акт на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив срещу Х. А. Х. – служител на МВР, главен инспектор – началник на 01 група „ОДГ” при ГПУ – Крумовград към РДГП – Смолян, за извършено престъпление по чл. 289 пр.2 от НК. Въз основа на него е било образувано НОХД № 159/2008 г. по описа на Пловдивски военен съд. По делото е била постановена присъда на 01.04.2009 г. Тя е била обект на въззивна проверка от Военно-апелативен съд, който с решение № 46 от 18.05.2009 г. я е отменил и е върнал делото на Пловдивската военно-окръжна прокуратура за изпращането му на РС – Крумовград за ново разглеждане. В решението е застъпен основен мотив, че военният съд не е бил компетентен да разгледа обвинението, тъй като от анализа на фактите по обвинителния акт не произтича деянието да е извършено от служител на МВР при или по повод изпълнението на службата му.
С разпореждане от 15.06.2009 г. съдия-докладчик от Районен съд – Крумовград след подробна интерпретация на действащото законодателство, както и на фактите, влияещи на решаването на въпроса за подсъдността, е констатирал, че направените изводи от съдебният състав на ВАпС са неправилни, поради което липсва законово основание цивилен съд да разгледа производството, образувано по обвинителен акт срещу Х. Х. , прекратил е производството и е повдигнал спор за подсъдност.
Касационният съд намира, че наказателното дело следва да бъде разгледано и решено от военен съд.
Съдържанието на нормата на чл. 396 от НПК, определяща компетентния съд да разгледа производството срещу Х. Х. , в своето историческо, систематическо и логическо тълкувание и във взаимовръзка с разпоредбите на Част Трета, Глави ХV –ХХ от ЗМВР, разгледани в рамките на фактите, съдържащи се в обвинителния акт, поставил началото на наказателното производство срещу този подсъдим, обосновават извода, че компетентен да се произнесе е военен съд- Пловдив, респективно – Военно-апелативния съд.
Фактическите обстоятелства, обуславящи рамките на обвинението срещу подсъдимия, сочат на деяние, осъществено от него на 18.06.2008 г. около 11,45 часа, когато той е бил на работа и се е намирал в сградата на ГПУ – Крумовград. Същият е в обсега на субектите, обхвати от чл. 396 ал.1 т.6 от НПК /ред., ДВ бр. 109/2007г./, действащ към момента на извършване на деянието и към момента на внасянето на обвинителния акт в съда. Доколкото в тази разпоредба се визира правосубектност, предпоставяща подсъдност на военен съд от определени граждански лица, работещи в изчерпателно изброени министерства и ведомства /включително и Министерството на вътрешните работи, към което е работел подсъдимия/, но в случаите на извършени от тях престъпления при или по повод изпълнение на службата, съдът, който е следвало да определи дали му е подсъдно делото, е следвало да прецени дали е налице това обстоятелство. Тази проверка е била извършена от съдията-докладчик с оглед изискването на чл. 248 ал.2 т.1 от НПК и той се е произнесъл изрично с разпореждането си от 23.12.2008 г., като е приел, че делото е било подсъдно именно на военен съд. Това му е позволило да разгледа делото и да се произнесе по същество с присъда. Фактическите предели на обвинителния акт срещу Х. Х. визират действия на същия в ситуация по повод изпълнение на службата му. Той като служител на ГПУ е бил на работа в момента на извършване на деянието, намирал се е в сградата на ГПУ, разпоредено му е било да присъства на действията на военния прокурор, който е изпълнявал служебни задължения, и именно във връзка с изпълнението на последните подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Безспорно е , че подс. Х. е бил на служба по време на извършваната спрямо него проверка. Именно неговата месторабота и служба е наложила посещението на прокурор от военна прокуратура – Пловдив да посети ГПУ, където да извърши проверката. Деянието е осъществено по време на изпълнение на службата на Х. на място и по време, когато той изпълнява функции на служител на МВР.
Изложените съображения мотивират извод, че въпросите, изискващи произнасяне от съд относно това има ли извършено престъпно деяние, извършено ли е то от подсъдимия, виновно ли е извършено деянието и евентуално какви да бъдат санкциите за това, следва да бъдат решени от военен съд по силата на действала редакция на чл. 396 ал.1 т.6 от НПК към датата на внасянето на обвинителен акт по делото. Съгласно § 37 от ПЗР на ЗИД НПК / ДВ, бр. 109/2008 г./ неприключилите наказателни дела, чиято подсъдност се променя / с оглед въведената с тази редакция на закона промяна в чл. 396 ал.1 т.6 от НПК/, се разглеждат от съдилищата , в които са образувани. Делото правилно е било образувано във военния съд, поради което компетентен да го разгледа като въззивна инстанция е бил именно Военно-апелативния съд. Като е приел обратното, последният е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който не подлежи на контрол нито по реда на касационното производство, нито по реда на извънредния способ за контрол на съдебните актове. С този съдебен акт обаче ВАпС не е съобразил обстоятелството, че съгласно чл. 42 от НПК той няма компетентност да нарежда на военния прокурор да внесе делото в цивилен съд, нито той самият да отмени първоинстанционна присъда и да върне делото на прокурора на което и да е от основанията по чл. 335 от НПК с мотивите, с които е сторил това.
Предвид изложеното и на основание чл. 44 ал.1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ИЗПРАЩА НОХД № 75/2009 г. по описа на Крумовградски районен съд по компетентност за разглеждане и решаване по същество на ВОЕНЕН СЪД – гр. П..
Копие от определението да се изпрати на Военно-апелативен съд – гр. С. и на РС – Крумовград, за сведение.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top