2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 30.01.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 140 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, Т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Финанс Консулт Груп” ЕООД против определение № 3547 от 15.11.2018г. по ч. гр. д. № 1903/2018г., с което Апелативен съд – София е оставил без разглеждане частната му жалба против отказа на Окръжен съд – Перник да издаде съдебни удостоверения по молба вх. № 4300/24.08.2018г. на жалбоподателя.
Частният жалбоподател сочи, че определението е нищожно, недопустимо и съответно неправилно. Поддържа, че община Перник е отказала да приеме и издаде по направено от дружеството искане удостоверенията за смърт на едноличния собственик на капитала и удостоверение за наследниците му, ведно с посочване на адресите на последните, с оглед приложението на чл.157 ТЗ, като се прилага подадена от дружеството пред Административен съд – Перник жалба срещу бездействието на администрацията на общината. Излагат се доводи, че Агенцията по вписванията също отказва да издаде такива удостоверения, поради липса на правомощия. С оглед на това моли да се отмени атакуваното определение и се разпореди издаването на исканите удостоверения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.
Окръжен съд – Перник е сезиран с искане от „Финанс Консулт Груп” ЕООД, чрез управителя му В. Г., за издаване на съдебни удостоверения, по силата на които молителят да се снабди с препис от акта за смърт на Г. И. А. – едноличен собственик на капитала на търговското дружество – молител, с удостоверение за наследниците му и удостоверение за настоящ и постоянен адрес на последните, с оглед изпълнение на чл.157 ТЗ. С разпореждане от 24.08.2018г. Окръжен съд – Перник е оставил без уважение молбата, мотивирайки се, че съдът издава съдебни удостоверения само по образувани дела, какъвто не е настоящият случай.
За да остави без разглеждане частната жалба срещу разпореждането на първата инстанция, с което е оставена без уважение молбата за издаване на удостоверенията, въззивният съд е приел, че обжалваният акт не подлежи на инстанционен контрол по чл.274 ГПК. Аргументирано е, че определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е от категорията определения, за които изрично в закона е предвидена възможността за обжалване, съгласно чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Определението е правилно.
Отказът да се издадат удостоверения, въз основа на които молителят да се снабди от общината с препис от акт за смърт на едноличния собственик на капитала, с удостоверение за наследниците му и удостоверение за настоящ и постоянен адрес на последните не попада в нито една от очертаните в чл.274, ал.1 ГПК категории съдебните актове, подлежащи на въззивен контрол, тъй като няма преграждащ производство характер и не е акт, чиято обжалваемост изрично е предвидена в закона. Следва да се има предвид, че видовите съдебни производства са императивно регламентирани в ГПК, като молбата, с която е сезиран окръжния съд не попада в обхвата на нито едно от тях. Включително охранителни производства, с които се оказва съдействие от съда в областта на гражданските правоотношения, са строго регулирани от закона и са допустими само в изрично предвидените в закона случаи. Предмет на всяко охранително производство е издаването на конкретно посочен от закона охранителен акт, между които не попадат исканите удостоверения. Ето защо, след като подаването на молбата не поставя началото на някое от производствата по ГПК, отказът да се уважи същата не представлява преграждащ производство по ГПК акт.
Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3547 от 15.11.2018г. по ч. гр. д. № 1903/2018г., с което Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.