3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
ГР. София, 04.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3926/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Р. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник по гр.д. №51/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 3/6 ид.ч. от процесния имот искът на М. Г. срещу касатора за разваляне на сключения от А. М. и Р. С. с нот. акт №1230/7.12.76 г. договор за прехвърляне на ? ид.ч./представляваща втория етаж/ от описаната в решението двуетажна жилищна сграда срещу задължението на приобретателя / отв. по иска/ да осигури на прехвърлителя и неговата съпруга Д. М. гледане и издръжка – квартира, храна, осветление, отопление, гледане при болест и немощ, докато са живи и им осигури спокоен и сносен живот.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната в изложението практика на ВКС / ТР №30/81 г., р.№96/1966 г. ОСГК, решения на ВС и практика по чл.290 ГПК/ по правните въпроси от предмета на спора: За задължението на съда да прецени всички доводи и възражения на страните на осн. чл.12 и чл.235 ГПК и да обсъди всички обстоятелства, от значение за спора; За правата на бенефициера / в случая Д. М./ по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане; За трансформацията на задължението за издръжка и гледане в парично / кога и по чия инициатива е допустима/.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е уважил иска до размер на наследствените права на ищцата / като наследник на нейните родители А. и Д. М./върху имота, като е приел, че приобретателят по договора /техен син/ не е изпълнявал постоянно /подневно/ и в зависимост от конкретните нужди на прехвърлителя и бенефициера задължението за издръжката и гледането им. Обстоятелството, че ответникът е бил дълго време/ около 20 години/ в чужбина не сочи на невиновна невъзможност за изпълнение – чл.81,ал.1 ЗЗД, защото той би могъл да изпълнява договора и чрез трето лице. От данните по делото, според въззивния съд се установява пълното неизпълнение на договора от ответника до смъртта на прехвърлителя М. на 17.04.13 г., както и пълно неизпълнение на договора спрямо бенефициера М. до 2016 г. и частично такова след 2016 г. По делото има данни, че ответникът е предлагал изпълнение след м.09.17 г. по отношение на майка си, но не е допускан до нея. Предявил е иск за трансформация на задължението в парично на 19.02.18 г., като няма сигурни данни дотогава и след това да е престирал постоянно издръжка на майка си в пари.
По първия от въпросите въззивното решение не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС –р. по гр.д. №535/09 г. на второ г.о., р. по гр.д. №1299/09 г. на трето г.о. и др. Установени са с допустими доказателства / св. показания и медицински документи/ обстоятелствата от съществено значение за делото – за нуждата на прехвърлителя и ползващата се от договора негова съпруга от издръжка и гледане при напредналата им възраст и тежкото им здравословно състояние и за неизпълнението на договора от задължилия се приобретател. Обсъдени са и възраженията на последния като ответник по иска относно активната материалноправна легитимация на Д. М. по спора, неоказаното от нея като кредитор съдействие за изпълнение на задължението му и предпоставките за трансформация на задължението в парично.
Не се установява противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса за правата на бенефициера по алеаторния договор. В ТР №30/81 г. ОСГК, освен цитираната от касатора част, е посочено още, че: „В случаите на правоприемство по наследяване на уговарящия от страна на третото ползващо се от договора лице, при неизпълнение на същия от страна на длъжника към него, то може да иска развалянето на договора заради виновното му неизпълнение”. По настоящото дело искът на третото ползващо се от договора лице Д. М. е предявен в случай на правоприемство по наследяване на уговарящия / неин съпруг/- удостоверение на л.12 от делото на РС.
Не се установява противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и по въпроса за трансформацията на задължението по договора в парично. В практиката на ВКС е утвърдено разбирането, че при възражение за неоказано съдействие от страна на кредитора, при иск за разваляне на договора длъжникът ще бъде изправна страна, ако е поискал трансформация на задължението си в парична равностойност или е предоставил парично изпълнение. Трансформацията на задължението в парично се предпоставя от неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението за издръжка и гледане в натура. При отказ или неоказано съдействие от кредитора, длъжникът, за да бъде изправна страна, е длъжен да предостави парично изпълнение вместо изпълнение в натура. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация на задължението му. Това е така, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване, не може да остане неудовлетворена. Дори при забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора./ р. по гр.д. №756/09 г. на трето г.о., р. по гр.д. №642/11 г. на четвърто г.о. и др./. В случая въззивният съд е приел, че няма категорични данни ответникът- приобретател да е изпълнявал договора в натура или пари/ след забавата на кредитора/ пълно и точно, според нуждите на прехвърлителя и бенефициера, поради което договорът следва да се развали поради неизпълнение – чл.87, ал.3 ЗЗД.
Доводите в изложението за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон / осн. по чл.281,т.3 ГПК/ ВКС не разглежда в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Перник по гр.д.№51/19 г. от 15.07.19 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: