О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 04.05. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 1579 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 3479 от 28.03.2017 г. на адвокат С. С. А. против определение № 130 от 09.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 617/2017 г. на ВКС, ІV г.о., с което е върната подадената частна жалба срещу определение № 4351 от 29.12.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 6051/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав и е прекратено производството по касационното ч.гр.д.№ 617/2017 г. по описа на ВКС, ІV г.о. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания акт и се иска отмяната му по съображения, че определението по чл. 92, ал. 3 ГПК не е изключено от кръга на актовете, подлежащи на касационна проверка.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу определение, което прегражда по – нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предходният състав на ВКС е приел, че атакуваното пред него определение на Софийския апелативен съд, постановено по реда на чл. 92, ал. 3 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационна проверка, какъвто и да е постановения от въззивния съд резултат. То нито е преграждащо, нито дава разрешение по същество или прегражда развитието на друго производство, поради което не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. Указанията в обратен смисъл, дадени от САС, както и последващото администриране на частната жалба, не обвързват касационната инстанция.
Определението на ВКС, ІV г.о. е правилно.
Процесуалната недопустимост на частната жалба, подадена срещу определение, постановено по реда на чл. 92, ал. 3 ГПК, произтича от разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК и характера на определенията за налагане на глоби. Последните са такива по администриране на делото и не препятстват неговото развитие. Съгласно чл. 92, ал. 1 ГПК срещу глоба, наложена на участник в съдебното производство, в едноседмичен срок може да бъде подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил. Според чл. 92, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба. След като с определението по чл. 92, ал. 3 ГПК не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, то не попада в обхвата на определенията, подлежащи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С това определение не се дава и разрешение по същество на други производства, нито се прегражда развитието на такива и следователно не е налице и основанието за обжалваемост по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Производството по чл. 92 ГПК е двуинстанционно, а по правилността на постановените по него актове Върховният касационен съд се произнася само, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Когато, обаче, въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, процесуалният закон не е предвидил обжалваемост. В този смисъл е и формираната съдебна практика (така: определение № 73 от 18.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 73/2011 г. на ВКС, III г.о. и потвърдилото го определение № 420 от 01.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 355/2011 г. на ВКС, IV г.о., както и определение № 234 от 17.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 4446/2015 г. на ВКС, II г.о.).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 130 от 09.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 617/2017 г. на ВКС, ІV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: