4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 07.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2796 по описа за 2016 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Г. Н. чрез адв.Е. Ф. от САК против решение № 1441 от 17.02.16г.по гр.дело № 12967/15г.на Софийски градски съд,ІVА въззивен състав, с което е потвърдено решението от 8.06.15г.по гр.дело № 24874/14г.на СРС, ГО, 25 състав.С него са отхвърлени предявените от същата страна срещу Агенцията по заетостта искове по чл.71 ал.1 т.1 ЗЗДискр. и по чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр.за признаване за установено,че с неудължаване на срока от трудовия договор на ищцата, заемаща длъжността” трудов медиатор – посредник”и прекратяването му със заповед № 108/17.09.2013г.,в сравнение с удължаването до приключване на проекта /до края на 2014г./на трудовите договори на други медиатори по същия проект ,които били по-млади от 50 г. и без трайни увреждания,е нарушен чл.4 ал.1 ЗЗДискр.,което представлява спрямо ищцата множествена пряка или евентуално множествена непряка дискриминация на основата на признаците степен на увреждане и възраст, както и за осъждане на ответника да й заплати сумата 8 625 лв – обезщетение за имуществени вреди от пропуснат трудов доход за периода 1.10.13г.-31.12.14г. и сумата 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1.За правомощията на въззивния съд да направи нов доклад по чл.146 ал.1 ГПК, да даде указания по чл.146 ал.2 ГПК и да допусне доказателства по чл.266 ал.3 ГПК ; 2.Следва ли да допусне искана от въззивника експертиза за установяване наличието на увреждания и следвало ли е съдът да назначи служебно такава експертиза.Счита,че е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото са отговорите на въпросите :1. С какви доказателства е допустимо да се доказва признак увреждане по смисъла на чл.4 ЗЗДискр.,дали само с актуално решение на ТЕЛК или с други допустими по ГПК доказателства; 2 .Фактът,че срочните трудови договори на една голяма част от хората над 50г.възраст са били продължени ,а не са били продължени срочните трудови договори само на 2 души над 50г. възраст изключва ли вероятността за пряка или непряка дискриминация на основаната на признак възраст.
Ответникът по жалбата Агенция по заетостта моли да не се допуска въззивното решение до касационен контрол.
С определение № 322 от 26.10.16г.състав на ІV г.о.на ВКС е спрял производството по делото на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно постановление по ТД № 1/16г.на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС.
След приемане на Тълкувателно постановление № 1/16г. от 16.01.19г.на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС производството по делото следва да бъде възобновено.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени наличието на предпоставките по чл.280 ал1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че по силата на трудов договор № с 25/1.08.11г.и допълнителни споразумения към него, ищцата Е. Н. е заемала при ответника Агенция по заетостта длъжността „трудов медиатор – посредник”за срок от 3.08.2011г.до 30.09.13г.или до приключване на проекта, за чието изпълнение е сключен договора, или до изчерпване на средствата по проекта, но не повече от 30.09.13г.Със заповед № 108 от 17.09.13г.е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.325 ал.1 т.3 КТ поради изтичане на срока.Прието е от съда, че ищцата не е доказала проявено към нея пряко или непряко дискриминационно отношение, основано на нейната възраст над 50г. и на твърдяно здравословно увреждане, свързано с 79% трайно намалена работоспособност.Представеното ЕР на ТЕЛК № 1323 от 30.05.07г.е с 3 –годишен срок на инвалидност, до 1.05.10г., който е изтекъл не само преди прекратяване на трудовото правоотношение, а и още преди неговото възникване.Изложени са съображения, че при липса на установена по надлежния ред трайно намалена работоспособност към релевантния момент – 17.09.13г.,не може да се приеме,че на основата на признака увреждане е допуснато нарушението, свързано с пряко или непряко дискриминационно отношение при прекратяване на трудовото правоотношение.Посочено е, че такова нарушение не се установява и на основата на признака възраст над 50г.Според назначената съдебно – икономическа експертиза от заетите по същия проект с аналогични на ищцата трудови договори, общо 13 бр.служители са на възраст над 50 г.,от които с ищцата и с още една служителка са прекратени трудовите договори.В този смисъл е направен извод, че работодателското отношение към ищцата не е основано на признака възраст.
Решението е валидно и допустимо.Съгласно приетото разрешение в ТП № 1 от 16.01.19г. по ТД № 1/16г.на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС исковете с правна квалификация чл. 71, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от дискриминация са подсъдни на районния съд. В случая решението е постановено от компетентния да разгледа исковете по чл.71 ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДискр. граждански съд.
Не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Посочените от жалбоподателката въпроси се свеждат до въпроса за реда за установяване на трайната неработоспособност и допустимо ли е този факт да се установява в хода на процеса със съдебно-медицинска експертиза, назначена служебно от съда, съответно от въззивния съд при хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК.В съответствие с трайната практика на ВКС въззивният съд точно е приложил закона/ чл.101 и сл. от Закона за здравето/, като е приел, че е недопустимо преценката за вид и степен на неработоспособност на ищцата към релевантния момент на прекратяване на трудовото правоотношение да се извършва от съдебно-медицинска експертиза. Съгласно чл.103 ал.4 от Закона за здравето медицинската експертиза на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от НЕЛК и ТЕЛК.Експертното решение на ТЕЛК представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент.При липсата на такова решение към момента на прекратяване на трудовото правоотношение твърдението на ищцата за наличие на трайно увреждане към този момент е недоказано. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред и в този смисъл въпросите във връзка с правомощията на съда да назначи експертиза не са от значение за изхода на спора.
Въпросът : Фактът, че срочните трудови договори на една голяма част от хората над 50г.възраст са били продължени, а не са били продължени срочните трудови договори само на 2 души над 50г. възраст изключва ли вероятността за пряка или непряка дискриминация на основаната на признак възраст, е фактически, а не правен.Преценката на доказателствата би могла да доведе до необоснованост на решението, която не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване,а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв, определено по реда на чл.25 т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.дело № 2796/16г.по описа на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1441 от 17.02.16г. по гр.дело № 12967/15г.на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Е. Г. Н. да заплати на Агенцията по заетостта сумата 200 лв /двеста/ разноски за юрисконсултско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.