О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 07.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 29.01.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 308/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3426/02.12.2013г.,подадена от О. Ц. М. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат Л. С.,против решение №182/11.10.2013г. на Видински окръжен съд,постановено по в.гр.д.№253/2013г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №34/24.02.2011г. по гр.д.№319/2012г. по описа на Видински районен съд в частта,в която недвижимия имот е допуснат до делба при квоти 1/3 ид.части за О. Ц. М. и 2/3 идеални части за Я. Ц. М. и вместо него е постановено:допуска съдебна делба между О. Ц. М. и Я. Ц. М. по отношение на Поземлен имот №574 по кадастралния план на [населено място], [община],с площ 681кв.м,заедно с построената масивна жилищна сграда от 81,50 кв.м,с всички подобрения в имота при описани в решението граници и при квоти:3/4 идеални части за Я. Ц. М. и ? идеална част за О. Ц. М..
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че страните по делото са наследници на Ц. М. И.-поч.30.04.2007г.-негови деца,който наред с тях е оставил за наследник и преживялата си съпруга и майка на страните- Е. П. И.-починала на 1.08.2010г.,като не се спори че родителите на страните са били в граждански брак от 1957г.Съдът, след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел,че процесния имот,който е останал в наследство на общия наследодател от неговия баща- М. И. Н./поч.1979г. и оставил за законни наследници-син Ц. М. и дъщеря Ф. М. И./,като целия този имот след откриване на наследството е владян от общия наследодател на страните Ц. М.,по това време във брак с Е. П. И.,която след смъртта му през 2007г. се е позовала на изтекла придобивна давност по отношение на наследствената част от имота принадлежаща на Ф. М.,поради което е стигнал до извода,че към датата на настъпване на смъртта на общия наследодател Ц. М., дворното място и сградата от 81,5 кв. м., са били съсобствени между него и съпругата му Е. И. при права: ? идеални части за Ц. М. и ? идеална част на Е. И..С оглед на така приетото съдът е посочил,че след прекратяването на семейната имуществена общност при смъртта на Ц. М. И.-поч.30.04.2007г.,процесния имот е в съсобственост на неговите наследници при квоти- 2/4 идеални части за преживялата съпруга Е. И. и по ? идеална част за страните по делото- О. М. И. и Я. Ц. М..Съдът е приел,че с извършената приживе разпоредителна сделка,по силата на нот.акт №157/2008г.,с която Е. П. И. е продала на Я. Ц. М. собствените си идеални части от съсобствения процесен имот, сделката е могла да породи транслативен ефект само по отношение на притежаваните от последната идеални части от имота,а именно 2/4 идеални части.Съдът е отбелязъл,че по отношение на прехвърлителната сделка има формирана сила на пресъдено нещо,с оглед отменителното решение постановено от касационната инстанция,поради което е стигнал до заключението,че процесния имот следва да се допусне до делба при обем на права в съсобствеността-за О. Ц. М. ? идеална част/придобити по наследство от Ц. М. И./ и за Я. Ц. М.- ? идеални части/1/4 идеална част придобита по наследство от Ц. М. И. и 2/4 идеални части посредством договора за покупко-продажба,оформен с нот.акт №157/2008г./.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията, предвидени в разпоредбата на член 280,ал.1,т.1,т 2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В първата част от изложението си касаторът формулира правни въпроси,свързани с възраженията на ответницата Я. Ц. М. за придобиване на идеални части от процесния имот,като в подкрепа на това излага касационни оплаквания,че праводателката на последната по договора за покупко-продажба и тяхна майка Е. И.,не би могла да придобие по давност,изтекла по време на брака й с общия наследодател Ц. И.,съответната идеална част,останала в наследство на сестрата на последния Ф. М.,като се твърди че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и съдът е достигнал до неправилни изводи.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен точно и ясно да формулира правния въпрос от значение за изхода на делото и който е обусловил изводите на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от съдържанието на изложението,в същото липсва ясно формулиран правен въпрос,относим към възприетото с решаващите мотиви във въззивното решение,посочени по-горе.Напротив, излагат се касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.1 ГПК,като в тяхна подкрепа се посочва съдебна практика,които обаче са различни от основанията по член 280,ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото преценката за законосъобразност на въззивното решение ще се извърши след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 от ГПК.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №182/11.10.2013г. на Видински окръжен съд,постановено по в.гр.д.№253/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: