О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр.София, 09.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 36/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е частна жалба на З. И. И. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 23.11.2009 г. по гр.д. № 1769/ 2008 г. С това разпореждане въззивният съд е върнал на З. И. касационната жалба, подадена от същия против решението по същество по делото, поради просрочието й.
В частната жалба се твърди от жалбоподателя, че е подал касационната жалба на 17.06.2009 г. – т.е. в срока за обжалване на решението на апелативния съд, който за него е започнал да тече от 18.05.2009 г. Поддържа, че щом жалбата му е била оставена без движение и са му били дадени указания за отстраняване на нередовности по нея, то очевидно тя е постъпила в Софийския апелативен съд и неправилно този съд приел, че няма подадена жалба. Твърди, че подал жалбата едновременно с отговора срещу касационна жалба на противната страна, което било явно от текста на самия отговор. Към жалбата имало приложения, датирани от 18.05.2009 г., което също било индиция за подаването й в срок. Поради това счита, че не е имало основания да бъде върната касационната му жалба и моли разпореждането, с което това връщане е постановено, да бъде отменено.
Ответните страни – П. на Р. Б. и С. с. с. – не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Касационна жалба от З. И. против решението на САС от 13.04.2009 г. по гр.д. № 1769/ 2008 г действително се намира по делото (т.е. постъпила е в Софийски апелативен съд), но няма данни кога това е станало. Върху документът, обективиращ жалбата, няма поставен удостоверителен знак на съда с входящ номер и дата. Жалбата е оставена без движение с разпореждане на съдия от 05.10.2009 г. и това е най-ранната достоверна дата, в която може да се приеме същата за постъпила в съда. При липса на данни кога точно и как жалбата е подадена, жалбоподателят трябва да осигури данни за това, тъй като спазването на процесуалните срокове е задължение на страните и именно те следва да притежават доказателства, че са изпълнили възложените им от закона процесуални тежести.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че разпореждането на САС страдало от вътрешни противоречия, тъй като се връщала жалба, за която съдът приел в мотивите, че не е подадена. Съдът е приел в мотивите не че жалбата не е подадена въобще, а че не е подадена за времето от 20.05.2009 г. до 30.06.2009 г. Този извод е направен въз основа на проверка в регистратурата за липса на данни в този период да е постъпил документ, който да съдържа жалба срещу атакуваното решение. Следователно съдът не е върнал неподадена жалба, а е върнал жалба, която е подадена след изтичане на срока за обжалване – т.е. разпореждането не е вътрешно противоречиво. Жалбоподателят, щом твърди друго (подаване на жалбата в срок), следваше да го установи, но такива доказателства липсват. Това, че към жалбата е приложена съдебна практика, изпечатана на 18.05.2009 г., не е индиция за подаване на жалбата в срок, тъй като практиката страната може да е използвала за всякакви други цели, а не само за касационно обжалване. Що се касае до довода, че от отговора срещу жалбата на противната страна било ясно, че отговарящият също е подал жалба, то и това твърдение е недоказано. В отговора на З. И. срещу жалба на прокуратурата се твърди, че решението на САС се счита от И. за неправилно, но не и че вече е подадена жалба от И. срещу него.
Следователно разпореждането, с което е постановено връщане на жалбата като просрочена, е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Софийски апелативен съд от 23.11.2009 г. по гр.д. № 1769/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: