О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр.София, 09.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3448 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. К. против решение № 3891 от 2.06.2017 г., постановено по в.гр.д. № 10658 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, IV „Д” въззивен състав, с което е потвърдено решение № 6734 от 3.6.2016 г. по гр.д. № 67379 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 125 състав, за признаване за установено, че Л. Х. И. не дължи на Н. К. К. вземане в размер на 7 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.07.1994 г. до окончателното и изплащане и неолихвяеми вземания в размер на 580 лв. съгласно изпълнителен лист, издаден по НОХД № 1000/2001 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 9 състав, поради изтекла погасителна давност.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по следните въпроси:
1. Допустим ли е иск по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от длъжника против кредитора за установяване на несъществуване на право на принудително изпълнение на вземане, както и на факта на изтекла погасителна давност?
2. В случай на положителен отговор на горния въпрос, допустим и основателен ли е иск, предявен от длъжника против кредитора за установяване на несъществуване на право на принудително изпълнение на вземане, както и на факта на изтекла погасителна давност, когато кредиторът не оспорва изтичането на давността и не предприема правна защита на вземането си?
Ответницата по касационната жалба Л. Х. И. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Л. Х. И. е посочила в исковата молба, че за вземане за обезщетение за неимуществени вреди, присъдено по наказателно дело, е била длъжник на Н. К. К. по изпълнително дело от 2005 г. Последното действие на съдебния изпълнител е от 22.06.2006 г. и от този момент до 18.07.2012 г. взискателят не е поискал изпълнение. Подробно е изложила правни аргументи защо според нея в този случай вземането е било погасено по давност. Ето защо е поискала от съда да признае за установено, че вземането и е погасено по давност. Макар т.3 от исковата молба да е озаглавена „Правен интерес от търсената с иска защита”, конкретни факти за наличието на такъв интерес не са посочени.
В отговора на исковата молба Н. К. е заявила, че може би материалното и право на обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря да е погасено по давност, но моралният дълг ще тегне върху ищцата. Оспорила е необходимостта да се инициира настоящото дело, след като принудителното производство е вече прекратено. Поискала е делото да се гледа в нейно отсъствие, като е посочила, че с никакви действия не е дала повод за завеждане на иска. Първоинстанционният съд е уважил иска и е присъдил разноски на ищцата, без да обоснове какъв е нейният правен интерес от предявяване на иска. Въззивният съд е приел, че във всеки един момент срещу ищцата би могло да бъде образувано ново изпълнително дело и е счел, че тази евентуална възможност обуславя правния интерес на ищцата. Ето защо е потвърдил първоинстанционното решение и също е осъдил ответницата да заплати разноски на ищцата.
Съображенията на въззивния съд за допустимост на иска, противоречат по въпросите на касатора на трайната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на Първо Г.О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О., решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О., решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 8/2011 г., Първо Г.О. на ВКС и други. Според тази практика правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен, зависи от обстоятелствата по делото, трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка трябва да е налице при всяко положение на делото. Ето защо съществува вероятност решението на Софийския градски съд да е недопустимо поради липса на правен интерес, поради което следва да бъде допуснато касационното му обжалване. По въпросите на касатора решението противоречи и на практиката на ВКС, поради което и на това основание трябва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3891 от 2.06.2017 г., постановено по в.гр.д. № 10658 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, IV „Д” въззивен състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 104 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: