О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№91
София, 09.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 1470 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7804 от 08.10.2018 г., подадена от П. Г. Т. против разпореждане № 1039/19.09.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 333/2018 г. по описа на Апелативен съд-П., с което е върната частната му касационна жалба с вх. № 6290/24.07.2018 г. против определение № 289/05.07.2018 г., постановено по същото дело.
Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна.
В срока за отговор по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв.Т. Б., който се е легитимирал като пълномощник на ищци и ответници в делбеното производство, приложил е договор за правна защита и съдействие, сключен с Н. И. И. и пълномощно, издадено от нея. Поддържа се, че жалбата е неоснователна, заявена е претенция за присъждане на разноски.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подадена е от надлежна страна с правен интерес да атакува постановеното определение и в срока по чл.275, ал.1 вр. чл.62, ал.2 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното:
Атакуваното разпореждане е произнесено в производството по съдебна делба. На 16.09.2016 г. в открито съдебно заседание са призовани съделителите по гр.д. № 3051/2008 г. по описа на Районен съд – Пловдив за теглене на жребий по чл.352 ГПК на основание влязлото в сила решение № 1215/25.06.2014 г. по възз.гр.д. № 457/2014 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е одобрен окончателен разделителен протокол от 5 дяла. Даден е ход на делото и е теглен жребий от присъстващите представители на съответните групи наследници по коленa. Съдът служебно е изтеглил жребий вместо наследниците на Г. П. Т., тъй като те не са се явили в съдебно заседание и им е възложил в общ дял недвижимите имоти, включени в дял III по разделителния протокол, след което поради изчерпване предмета на делото, същото е било прекратено.
С определение № 2793/23.11.2017 г. по възз.гр.д. № 2698/2017 г. Окръжен съд-Пловдив, действащ като въззивна инстанция, е оставил без уважение частната жалба на З. Г. Т. против първоинстанционното определение от 16.09.2016 г. по гр.д. № 3051/2008 г. по описа на РС-Пловдив.
Въззивното определение е обжалвано с частна касационна жалба с вх. № 38320/19.12.2017 г., подадена от П. Г. Т.. Администриращият въззивен съд – Окръжен съд-Пловдив е приложил разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК и с разпореждане № 785/25.01.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 2698/2017 г., я е върнал. Постановеното разпореждане прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, поради което подлежи на обжалване пред апелативен съд при условията на чл.274, ал.2 ГПК.
С определение № 289/05.07.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 333/2018 г. по описа на Апелативен съд-П. съдът се е произнесъл по основателността на подадената частна жалба на П. Г. Т. и е потвърдил разпореждане № 785/25.01.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 2698/2017 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Срещу постановеното определение на въззивния съд е постъпила частна касационна жалба с вх. № 6290/24.07.2018 г. Апелативен съд-П. е изпълнил правомощията си по чл.285 вр. чл.278, ал.4 ГПК. С разпореждане № 857/25.07.2018 г, постановено по възз.ч.гр.д. № 333/2018 г. по описа на Апелативен съд – П. е оставил без движение подадената частна касационна жалба и е дал указания за прилагане на изложение на касационните основания по чл.281 ГПК, за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, за прилагане на преписи за насрещните страни, за приподписване на касационната жалба от адвокат, за прилагане на пълномощно съгласно чл.284, ал.2 ГПК и за прилагане на документ за платена държавна такса по сметка на ВКС. Предупредил е жалбоподателя, че в случай на неизпълнение, частната му касационна жалба ще бъде върната. По делото е постъпила молба от П. Г. Т., съдържаща искане да бъде продължен срокът за отстраняване на констатираните нередовности. Като е съобразил приложението на разпоредбата на чл.61, ал.2 ГПК /в ред. ДВ, бр. 86 от 2017 г./, съдът е постановил разпореждане № 942/15.08.2018 г., в което е посочил, че е безпредметно разглеждането на искането на жалбоподателя за продължаване на срока и го е уведомил, че срокът за отстраняване на нередовностите на частната му касационна жалба започва да тече на 01.09.2018 г. и изтича на 10.09.2018 г. Съобщение с постановеното разпореждане му е връчено на 23.08.2018 г. Като е констатирал, че не е постъпило изпълнение на дадените указания от П. Г. Т., съдът е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане № 1039/19.09.2018 г., с което е върната частна касационна жалба с вх. № 6290/24.07.2018 г.
Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл.278, ал.4 ГПК доколкото липсват особени правила в производството за разглеждане на частните жалби, се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Съгласно разпоредбата на чл.285 ГПК въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, съобщава на жалбоподателя да отстрани констатираните нередовности в едноседмичен срок. Съобщение с дадените указания е надлежно връчено на жалбоподателя, той е предупреден и за неблагоприятните последици в случай на неизпълнение. Въпреки дадените указания обаче, включително и по отношение на изтичането на срока, констатираните нередовности не са отстранени. Ето защо въззивният съд правилно и законосъобразно е изпълнил правомощията си по чл.286, ал.1, т.2 ГПК и е върнал подадената частна жалба. Действията му са съобразени с изискванията и предписанията на императивните норми на процесуалния закон.
При този изход на спора възниква правото на ответните страни по жалбата по чл.78, ал.3 ГПК да им бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че Н. И. И. е заплатила в брой адвокатско възнаграждение на адв.Б. в размер на 500 лв.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1039 от 19.09.2018 по гр.д. № 333 по описа за 2018 г. на Апелативен съд – П..
ОСЪДЖА П. Г. Т., [населено място], област П., [улица] да заплати на Н. И. И., съдебен адрес: [населено място], бул.“Ц. Б. III Обединител“ № 33, ет.1, ап.9 сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/ разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ