О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София 20.11. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2995/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ц”, АД, срещу въззивно решение от 26.05.2008г. по гр. дело № 450/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. По-конкретно : неправилно са решени въпросите за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск и за правоприемството между „П”АД и Т. комбинат „Р” П. Тези два въпроса са решавани противоречиво от съдилищата с оглед приложените към жалбата решения. Обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно разпоредбата на чл.17а ЗППДОП /отм./. Решените съществени въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като не бива да се допуска ерозия на собствеността на търговските дружества, поради липса на неправилно съставени приемателни или разделителни протоколи, щом са налице достатъчно данни за правоприемството.
Ответникът по касация О. К. не изразява становище по жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 166 от 18.12.2007г. по гр.д. № 498/2005г. на Карловския районен съд и по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен предявеният от „Ц” АД срещу О. К. отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за установяване, че О. К. не е собственик на процесния имот № 2* по картата на възстановената собственост на землището на с. Р., с площ 5 103 кв.м. Въззивният съд е приел, че ищецът не е установил правоприемство по отношение на Т. комбинат „Р” П. относно процесния имот, тъй като от данните по делото е правоприемник само на част от активите, съгласно разделителен протокол и баланс към 30.06.1993г., които не са представени по делото. Оттук не е налице и легитимация по чл.17а ЗППДОП /отм./.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Разрешените от въззивния съд съществени материално правни въпроси по отношение разпоредбата на чл.17а ЗППДОП /отм./ не са в противоречие, а са в съответствие с трайната практика на ВКС, вкл. и посоченото от касатора решение. Това е така, защото съдът е приел, че не е налице хипотезата на цитираната разпоредба след като е анализирал събраните по делото доказателства. Въпрос на доказване по реда на чл.127 ГПК /отм./ и фактическа преценка е обосноваването на извод за наличие или не на елементите от фактическия състав на чл.17а ЗППДОП /отм./ Изложените от въззивния съд изводи в тази насока не противоречат на приложеното към касационната жалба решение на ВКС по тези въпроси.
Изложеното се отнася и до второто посочено в касационната жалба основание – по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е установено от приложените решения на Карловския районен съд и Пловдивския окръжен съд да е налице противоречиво решаван съществен правен въпрос, релевантен за настоящия спор относно допустимостта на предявения от настоящия касатор отрицателен установителен иск и относно правоприемството между него и Т. комбинат „Р” П. спрямо процесния имот. Не е налице противоречиво разрешен с влезли в сила съдебни решения процесуалноправен въпрос относно допустимостта на така предявения отрицателен установителен иск за правото на собственост. Изводите на въззивния съд по допустимостта на иска не са в противоречие и с трайната съдебна практика за допустимост на такъв иск при наличие на правен интерес за ищеца. Такъв е налице, след като ищецът се намира в имота, а ответникът оспорва правото му на собственост, какъвто е разглежданият случай. Сам касаторът е избрал вида на съдебната защита на накърненото си право чрез завеждане на отрицателен установителен иск и позоваването му на неговата процесуална недопустимост е неоснователно. Не е налице визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и по вторият съществен правен въпрос за установено с други съдебни решения правоприемство по отношение на имота. Няма данни приложеното съдебно решение на Пловдивския окръжен съд да е влязло в сила. Освен това то е неотносимо към настоящия спор, защото визира друг имот и друга фактическа обстановка.
Не са налице и третата група основания за допускане на касационно обжалване на решението – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Релевантни доводи в тази насока не са развити. Посоченото от касатора, че неправилно разрешените от съда правни въпроси имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като не бива да се допуска ерозия на собствеността на търговските дружества, поради неправилно съставени приемателно-предавателни или разделителни протоколи, не обуславя допустимост на касационното обжалване на основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като не налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. Това е така, защото по реда на касационното обжалване не могат да се регламентират изчерпателни правила относно доказване правоприемството между граждански субекти, вкл. между търговски или стопански такива. Въпросът е относим към доказателствената тежест в процеса и преценката на установените факти, а оттук и обосноваността на съдебния акт. Необосноваността на въззивното решение обаче би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но само след допускане на касационното обжалване, което е предварителен въпрос за селекция на жалбите с въведената с ГПК/ О. ДВ №59/20.07.2007 г./ факултативност на касационно обжалване.
Не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.05.2008г. по гр. дело № 450/2008 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба на „Ц” АД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.