О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 20.11. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3806/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. И., град Ш., подадена от адвокат К, срещу въззивно решение №40 от 22.02.2008 г. по гр. дело № 1/2006 год. на Варненския апелативен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Б. А. Б. срещу касатора иск за връщане на сумата 13 914.20 лв. платена като продажна цена по обявен за нищожен договор за покупко-продажба, оформен като нотариален акт №175, том ІV, рег. №6882, нот. дело №645/2001 на нотариус С. С. , рег. №024, с район на действие РС – Ш. Според въззивния съд по делото е установено по безспорен начин от самия нотариален акт и от представената разписка с нотариална заверка на подписа, че сумата от 13 914.20 лв. е получена от касатора. Самият касатор не оспорва това обстоятелство, но твърди, че договорът е сключен поради измама.
Ответникът по касационната жалба Б. А. Б., град Ш., не е заявил становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
В приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени доводи за произнасяне в решението по съществен процесуалноправен въпрос, касаещ приложението на разпоредбите на чл.133, ал.1 б. „б” и „е” ГПК/отм./. Според касатора въпросът е съществен, тъй като се отнася до възможността да бъдат събрани всички допустими доказателства, включително и гласни, за изясняване на обективната истина в процеса, а оттук и за правилното решаване на делото. Той е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Касаторът твърди, че въззивният съд е приложил буквално процесуалния закон като не е преценил хипотезите, в които не се цели опровергаване съдържанието на документи със свидетелски показания.
Посочени са и са представени следните актове: решение №711 на ВС от 07.04.1977 г. по гр. д. №2922/1976 г., І г.о. и решение №1258 на ВС от 17.06.1976 г. по гр. д. №751/1976 г., І г.о.
За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивно решение, трябва на първо място съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. В случая твърденията на касатора са за произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съществен процесуален въпрос обаче е само този, който има отношение към правилността на решението и разрешението му е могло да се отрази на изхода на спора.
В разглеждания случай това не е така, защото след като продажната цена е получена от касатора и договорът за покупко-продажба е обявен за нищожен, то даденото от страните по нея е получено без основание и трябва да се върне, тъй като има неоснователно обогатяване. По начало липсва правен интерес да се иска унищожаване поради измама на вече обявен за нищожен договор. И в двата случая обаче имуществените последици от недействителността на сделката са идентични – дължи се възстановяване на даденото /restitutio in integrum/. В първата хипотеза с оглед на отпаднало основание, а във втората – като получено без основание. Дори и да беше установено по делото със свидетелски показания, че договорът е сключен поради измама, това нямаше да се отрази на решаващия извод на въззивния съд за основателност на предявения иск за връщане на платената продажна цена.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивно решение №40 от 22.02.2008 г. по гр. дело № 1/2006 г. на Варненския апелативен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №40 от 22.02.2008 г. по гр. дело № 1/2006 г. на Варненския апелативен съд по касационната жалба на Д. Н. И., град Ш., подадена от адвокат К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.