О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………..
гр.София, …………….2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3888 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на кооперация „С” срещу решение № 70 от 09.04.2008 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, по гр.д. № 1* от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 15.01.2007 г. по гр. д. № 3* от 1993 г. на Софийския градски съд, ІІ”б” отд. за отхвърляне на ревандикационния иск на касатора против С. о. и „В” Е. за предаване владението на имот пл. № 76 в кв.2 и 2а по регулациония план на м.”И” –ІІ част, гр. С..
В. жалбата се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано и неправилно поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат противоречие с практиката на ВКС по въпроса за възстановяване на отнета кооперативна собственост, отразена в ТР № 2 от 1995 г. на ОСГК и решение 2624 от 2006 г. на ІV ГО на ВКС, по въпроса за мотивиране на определението за недопускане на експертиза, както и противоречие на обжалваното решение с друго решение на Софийския апелативен съд, с което се приема, че кооперацията е била собственик на имот пл. № 76.
Ответниците по касационната жалба С. о. и „В” Е. не вземат становище по нея.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да отхвърли иска, въззвният съд е приел, че за периода от 1949 г. до 1986 г. липсват доказателства за собствеността на кооперация „Н”, чийто правоприемник е касатора, върху процесния имот. Този извод е в противоречие с твърдението в исковата молба, че имотът е отчужден още през 1948 г., което се потвърждава от необсъдените от въззивния съд доказателства /оценителен протокол, протокол по преписка 235 от 1953 г., решение от 14.06.1954 г.по гр.д. № 2* от 1954 г. и съдебно-техническите експертизи/, според които имотът действително е бил отчужден от кооперация „Н” по силата на дворищнорегулационния план още през 1948 г. Следователно не е имало твърдение и не е било необходимо касаторът да доказва, че имотът е останал негова собственост след 1949 г. до 1986 г. Достатъчно е било да се установи, че имотът е бил кооперативна собственост и е бил отчужден след 10.09.1944 г. В. този смисъл е ТР № 2 от 1995 г. на ОСГК и другите цитирани от касатора решения на ВКС. Като е приел, че е било необходимо да се доказва правото на собственост в по-късен период, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тази практика на ВКС по въпроса кога имуществото на кооперациите следва да се счита възстановено на основание параграф 1 от ДР на ЗК от 1991 г. Ето защо е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 09.04.2008 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, по гр.д. № 1* от 2007 г.
На основание параграф 1, ал.2 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 г. /отм./ и чл.1, ал.2, т.4 и пар.3 от З. разпоредби на ПМС № 192 от 1991 г. /отм./ касаторът е освободен от държавна такса по настоящото производство.
НАСРОЧВА делото за …………………………………, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.