О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр.София, 06.02.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4419 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.05.2008г. по гр.д. № 510 / 2006г., с което Бургаски окръжен съд, като е отменил частично решение от 02.02.2004г. по гр.д. №52/2002г. на РС П. , е уважил предявените срещу К. “Б” искове с правно основание чл.97 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС.
Жалбоподателят К. “Б” поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на материалния закон и за развитието на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение съдът е осъдил К. “Б” да предаде на Е. С. , Н. С. , П. Д. , Я. Д. , М. Д. ,Пинелопа П. , М. П. и П. П. имот пл. №2994, к кв.112 по плана на гр. П., като е признал за установено, че последните са собственици на същия. Съдът е изложил съображения, че в случая ответниците по жалба-ищци в производството, като наследници на М. Партени, са собственици на отчужден от него имот по реда на ЗНЧИМП, по силата на чл.2, ал.1 от ЗВСОНИ. Съдът приел, че собствеността им е възстановено, тъй като имота е одържавен по силата на посочените в ЗВСОНИ-чл.1 закони и към настоящия момент съществува реално до размерите ,до които е бил национализиран. Изложени са съображения и за наличие на другата законова предпоставка-имотът да се намира към 25.02.92г. в собственост на държавата или нейна фирма, а към момента на реституцията имотът е стопанисван от държавно предприятие МЗ”Н”. Що се касае до последната предпоставка-наследодателят или неговите наследници да не са получили обезщетение към момента на отчуждаването, то съдът е приел, че тя също е налице, т.е към датата на влизане на ЗСВОНИ всички предпоставки за възстановяване собствеността на ищците върху одържавения имот са били налице. Действително по-късно процесният имот е бил включен в капитала на “П”АД, който с договор от 29.08.1997г. го е продал на кооперацията – жалбоподател, но съдът е приел, че тази продажба е непротивопоставима на ищците.становено е било, че дружеството “П”АД е правоприемник на “П”ЕООД, образувано на основата на имущество на МЗ ”Н” и е вписано в търговски регистър на 06.03.1992г., т.е след влизане на ЗВСОНИ в сила. Съдът е изложил съображения и и за това, че са налице предпоставките пар.6, ал.6 ЗППДОбП, тъй като заповедта за откриване на процедура по приватизация е от 24.03.1998г., обнародвана в Дв.в.бр.41/10.04.1998г., а заявлението на бившите собственици, за това че имат реституционни претенции е от 23.04.1998г.-т.е. в законовия двумесечен срок, поради което последвалите разпореждания с имота са им непротивопоставими.
В приложение към касационната си жалба жалбоподателят К. “Б” поддържа, че с решението е дадено разрешение на съществен материално правен въпрос, касаещ невъзможността да бъде възстановена собственост от бивши собственици върху имот включен в капитала на търговско дружество с оглед разпоредбите на чл.18 и пар.6, ал.6 и 7 ЗППДОбП, както и върху имот, който не съществува реално в размерите, в които е бил национализиран, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, то е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- основание за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Представя решение по гр.д. №1636/2000г. на ВКС и решения на административен съд, които са неотносими към конкретния спор.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос, но то е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС, която многократно е давала разрешение в смисъл, че връщането на собствеността на собствениците или на техните наследници става по силата на самия закон (екс леге), който има пряко действие, без да е необходимо предприемането на каквито и да е административни действия. Достатъчно е собствениците да отговарят на изискванията по чл. 2 от закона, както и да не са получили парични или имотно обезщетение по чл. 4 от същия закон. В случая това е така, защото реституцията на имота е станала с влизане в сила на ЗВСОНИ обнародван в ДВ, бр. 15/92 г. от 21.02.1992г., а откриване на процедурата по приватизация е през март 1992г. Моментът на включване на даден имот в трайните активи на приватизиращо се предприятие е от значение за това дали правоимащите могат да получат реалната си собственост на имота, която да защитават, както е в този случая или да получат права по ЗППДОП и ЗОСОИ, за получаване на заместващите я компенсиращи права. Именно като е взел предвид разпоредбата на § 6 от ЗППДОП съдът в съответствие с практиката на ВКС е постановил решението си.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице соченото в тази жалба основание за допускане на обжалването, а именно не е разрешен съществен правен въпрос от значение за развитието на правото –чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По отношение правния характер на ревандикационния иск и предпоставките за неговото уважаване не е налице промяна и в правната система и правните възгледи.
Що се касае до довода на жалбоподателя К. ”Б”, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото и е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, то същите не сочат на основание за допускане на касационното обжалване. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че следва да бъде присъдено обезщетение за седем месеца, а не за десет, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от решение от 07.05.2008г. по гр.д. № 510 / 2006г. на Бургаски окръжен съд по жалба на К. “Б”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: