О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 21.11.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 464 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Г. от гр. Н. чрез процесуален представител адв. Л срещу решение № 26 от 14.04.2008г. по гр. д. № 33/2008г. на Апелативен съд Бургас, граждански състав, с което е изменено решение № 292 от 18.12.2007г. по гр. д. № 195/2007г. на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е присъдена законната лихва върху главницата от 07.05.2007г., като същата се дължи от 07.06.2007г. до окончателното й изплащане, оставено е в сила решението на Бургаски окръжен съд в останалата обжалвана част и С. К. Г. е осъден да заплати на Ж. Н. Ж. сумата 350 лв. – разноски за въззивното производство. С оставения в сила първоинстанционен съдебен акт С. К. Г. е осъден да заплати на Ж. Н. Ж. и С. А. Я. сумата 15 000 лв. – неоснователно получена с разписка от 04.02.1998г. със законната лихва и разноски в размер 1 400 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът е постановил решението в противоречие с установената практика на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка са цитирани решение № 816/12.09.1991г. /погрешно посочено от 05.08.1991г./ по гр. д. № 609/1991г. на ВС на РБ, І г. о. и решение № 1735/11.11.2002г. /погрешно посочено № 173/ 11.11.2002г./ по гр. д. № 2049/2001г. на ВКС на РБ, ІV г. о.
Ответниците Ж. Н. Ж. и С. А. Я. чрез процесуалния им представител адв. К релевират доводи за липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, недопустимост на касационната жалба поради това, че изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК не е в отделно приложение и излагат евентуални доводи по същество за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в законния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение, че решението е в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Доводът на ответниците за недопустимост на касационната жалба поради това, че изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК не е в отделно приложение, е неоснователен. Смисълът на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е касаторът да изложи основания за допускане на касационно обжалване на решението, които могат да бъдат инкорпорирани в касационната жалба или като приложение към нея.
За да направи извод, че претендираната сума се дължи на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че поетото от ответника по иска задължение по договора за съвместна дейност се е погасило поради обективна невъзможност за изпълнение /забрана от Община Н. за работа на заведението през летния сезон на 1998г. и заповед за събарянето му/, поради което предадената от ищците на ответника сума в размер 15 000 лв. за изпълнение на това задължение подлежи на връщане. По отношение на възражението на ответника по иска за изтекла погасителна давност решаващият съдебен състав е констатирал, че давността е започнала да тече на 03.02.1999г., на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” от ГПК давност не е текла от 07.05.2002г. /приемането на граждански иск в наказателното производство/ до 01.12.2004г. /датата на постановяване на определение от НРС, с което е потвърдено постановление от 05.11.2004г. на НРП за прекратяване на наказателното производство по следствие № 117/1999г. на ОСС гр. Б., след което давността е продължила да тече. За да направи извод, че исковата молба е подадена в последния ден на петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД /07.05.2007г./, въззивният съд е приел, че с признаване на вземането от ответника по иска С. Г. на 07.05.2002г. преди изтичане на давностния срок давността е прекъсната съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗЗД, след което е започнала да тече нова давност, в последния ден на която е подадена исковата молба.
Касаторът не е формулирал изрично същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
В случая същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос е свързан с приложението на разпоредбите на чл. 110 и чл. 116, ал. 1, б. „а” от ЗЗД във връзка с погасителната давност и начините на нейното прекъсване – прекъсва ли течението на погасителната давност с признаване на вземането от длъжника в наказателното производство. По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Постановявайки обжалвания съдебен акт, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по отношение на въпроса за прекъсване на давностния срок с признаване на вземането от длъжника и не се е отклонил от смисъла и съдържанието на чл. 110 и чл. 116, ал. 1, б. „а” от ЗЗД. Признанието на касатора /ответник по исковата молба/ за дължимостта на сумата 15 000 лв. на ищците не е направено случайно, а при разпита му в качеството на подсъдим пред Несебърски районен съд, преди изтичане на давностния срок. Прекратяването на наказателното производство не заличава направеното признание за дължимост на процесната сума.
Цитираните от касатора решение № 816/12.09.1991г. /погрешно посочено от 05.08.1991г./ по гр. д. № 609/1991г. на ВС на РБ, І гр. отд. и решение № 1735/11.11.2002г. /погрешно посочено № 173/ 11.11.2002г./ по гр. д. № 2049/2001г. на ВКС не се отнасят до въпроса за прекъсване на погасителната давност с признаване на вземането от длъжника в наказателното производство. В първия съдебен акт ВС на РБ се е произнесъл, че давността не се счита прекъсната, ако искът или възражението бъдат отхвърлени, или когато искът или възражението се считат оттеглени. Във второто решение е изразено становище, че няма спиране на течението на давностния срок, ако предявеният иск за вземането не е уважен. Решаващият извод на въззивната инстанция, че искът е предявен в последния ден на петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, е изграден въз основа на направеното на 07.05.2002г. от страна на касатора в наказателното производство признание на вземането на ищците /чл. 116, ал. 1, б. „а” от ЗЗД/, а не на основание предявяване на граждански иск в наказателното производство /чл. 116, ал. 1, б. „б” от ЗЗД/.
Подробно развитите от касатора оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и за необоснованост /неправилно определяне на релевантните по делото обстоятелства; неправилно тълкуване на волята на страните/ съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК, но не са съотносими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от 14.04.2008г. по гр. д. № 33/2008г. на Апелативен съд Бургас, граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.