О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 91
гр.София 16.02. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 478/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д”О. , гр. С., подадена чрез пълномощника му а. М. Д. от АК-Хасково срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 163/21.04.2008 год., постановено по гр.дело № 30/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд № 102/06.07.2007 год. по т.дело № 360/2006 год. апелативният съд е отхвърлил предявения от ищеца-касатор срещу Е. Е. А. от гр. С. иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне по съдебен ред на сключения между тях на 29.04.2005 год. с нот.акт № 1* том ІІІ, рег. № 4* нот.дело № 436/2005 год. договор за продажба на недвижим имот-бивш магазин за детска конфекция, разположен на приземния етаж на жилищна сграда в гр. Ст. Загора, ул.”С” № 79, ведно със съответните ид.части от сградата и правото на строеж.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Навежда доводи, че ответникът се явява неизправна страна по сделката, поради неизплащане на част от продажната цена, която включва и дължимия данък ДДС в размер на сумата 78 000 лева върху договорената цена от 390 000 лева, които са заплатени от купувача. Посочва, че е нарушена разпоредбата на чл.55а, ал.1 ЗДДС/отм./, според която сумата на начисления данък се дължи на доставчика заедно с плащането по доставката. Излага съображения,че насрещната престация на ответника-купувач включва както данъчната основа, така и размера на данъка дължим по облагаемите доставки.
В допълнително изложение приложено към касационната жалба се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като според касатора изводът на въззивния съд, че за купувача по сделката не е съществувало задължение за плащане на дължимия ДДС едновременно с цената на имота е в противоречие с трайната практика на ВАС и ВКС по приложението на нормите на чл.55, ал.1 и чл.56 ЗДДС/отм./, изразена в представените две съдебни решения № 7187/20.07.2005 год. по адм.дело № 8819/2004 год. на ВАС и № 32/04.03.2002 год. по гр.дело № 849/2001 год. на ВКС, V г.о. Поддържа се, че правилното решаване на делото е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Е. Е. А. от гр. С. не изразява становище по направените оплаквания и по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/т.3/.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявеният иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, като е направил решаващия извод, че не е налице соченото от ищеца основание за разваляне на сключения договор за продажба на недвижим имот, тъй като купувачът е заплатил договорената цена по сделката, която видно от представения по делото нотариален акт е 390 000 лева /без включен данък добавена стойност/ и получаването на посочената сума не се оспорва от продавача. Прието е, че с оглед данните по делото, в случая ДДС не е включен в цената на сделката, поради което ищецът не може да иска разваляне на договора поради неизплащане на продажната цена. В случая, постановявайки своя съдебен акт, въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона, като с оглед конкретните данни по делото е направил извода за неоснователност на предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД. Поначало в чл.87 ЗЗД е заложен принципът, че развалянето на договора е една крайна мярка, към която се пристъпва след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение. Действуващата нормативна уредба е насочена към охрана на създадената договорна връзка, която следва да бъде максимално запазена, освен при наличието на сериозни причини, обосноваващи развалянето на договора. В тази връзка не се допуска разваляне на договора, ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора /ал.4 на чл.87 ЗЗД/ още по-малко, ако неизпълнението не е по вина на длъжника.
Макар да не е формулиран изрично от касатора, същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос е свързан с приложението на чл.87 ЗЗД и чл.56, ал.2 от отменения ЗДДС /действувал към момента на възникване на спорните правоотношения/, а именно: представлява ли неизплатения ДДС част от договорената цена и доколко неизплащането му е основание за разваляне на процесния договор за продажба. Даденият в обжалваното решение отговор на този въпрос е в съответствие със закона и постоянната практика на ВКС. В случая данните по делото сочат, че страните изрично в нотариалния акт са предвидили начисляването на ДДС отделно от договорената цена – 390 000 лева, която сума е изплатена изцяло от купувача по сделката. При тези фактически данни ДДС не представлява част от уговорената продажна цена на имота, тъй като е оборена презумпцията на чл.56, ал.2 ЗДДС/отм./ и той се дължи отделно, поради което липсва правно основание за разваляне на договора поради неизплащане на цената, каквото е заявеното искане на „Д”О. в молбата му до Старозагорския окръжен съд – вх. № 9949/04.09.2006 год.
Поначало задължението за изплащане на ДДС към бюджета има публичноправен характер – ДДС се дължи от регистрираното лице във всички случаи, когато сделката е облагаема то смисъла на чл.6-8 ЗДДС/отм./. Начисляването на данъка се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, а купувачът е длъжен да плати начисления му данък по ДДС-сметка на продавача, заедно с плащането на доставката – чл.55а ЗДДС/отм./. Начинът на начисляване, обаче, е уреден изрично в специалния закон и съгласно ал.6 на чл.55 ЗДДС/отм./ ДДС се счита начислен когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри и в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. По делото липсват данни, че продавачът е начислил дължимият ДДС по процесната сделка по предвидения в закона ред и е поискал плащането му от купувача, поради което не може да се позовава на неизпълнение от страна на купувача и да иска разваляне на договора за продажба, тъй като сам се явява неизправна страна. В тази връзка поставеният от касатора материалноправен въпрос относно заплащането на дължимия ДДС е важен, но не е съществен, тъй като от него не зависи крайния изход на делото.
С оглед на изложеното, неправилно е поддържаното от жалбоподателя становище, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – въззивният съд не е решил поставения съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС отразена в тълкувателни решения, решения на ОСГК на ВКС и ОСТК на ВКС, както и решенията на тричленни състави постановени при действието на новия ГПК. Такива данни в случая не са налице и затова не следва да се допуска касационно обжалване на това основание.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Цитираната разпоредба има предвид практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила решения по граждански дела /поне две/ по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело, а не за решения по административни или др.дела. В случая приложеното към касационната жалба решение № 7187/20.07.2005 год. по адм.дело № 8819/2004 год. е постановено от ВАС и е неотносимо. Що се отнася до решение № 32/04.03.2002 год. по гр.дело № 849/2001 год. на ВКС-V г.о., в него липсва противоречиво разрешаване на поставения материалноправен въпрос, който е предмет на настоящото дело. Нещо повече, в това решение е приета за оборима презумпцията на чл.56, ал.2 ЗДДС/отм./, че при облагаема сделка ДДС е включен в цената.
Неоснователно е позоваването на касатора на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона по смисъла на цитирания текст е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 163/21.04.2008 год., постановено по гр.дело № 30/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ