О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
гр.София, 14.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2777 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. С. против решение № 2103 от 30.03.2017 г., постановено по гр.д.№516 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, III „Б” въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-46-122 от 15.07.2016 г. по гр.д. № 25596 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 46 състав, за осъждане на касатора да заплати на Й. Г. Й. 19 700 лв. главница, дължима по договор за заем от 16.05.2005 г., както и 5 000 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 14.6.2010 г. до 13.06.2013 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила -основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по следните въпроси:
1. При направено възражение за изтекла погасителна давност трябва ли съдът да установи точния момент, в който давността е прекъсната?
2. Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва прекъсване на давността по договор за заем за суми над 5 000 лв.?
3. При договора за заем/реален договор/ трябва ли ищецът да докаже предаването на заемната сума?
Ответникът по касационната жалба Й. Г. Й. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за разноски за касационното производство в размер на 1 121 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата молба Й. Г. Й. е посочил, че на 16.05.2010 г. е дал в заем на ответницата Х. Д. С. сумата от 20 000 лв. с уверението, че тази сума ще бъде върната в срок до три години. Ответницата обаче е изплатила само 300 лв. от заетата сума, поради което ищецът е поискал от съда да я осъди да издължи остатъка от 19 700 лв. и мораторна лихва в размер на 5 000 лв. В отговора на исковата молба ответницата е оспорила получаването на сумата и е възразила, че задължението и е погасено по давност. Софийският районен съд е уважил предявените искове, като е счел възраженията на ответницата за неоснователни. Приел е, че сумата е предадена от ищеца на ответницата съгласно подписания от нея протокол от 16.05.2005 г., в който се съдържа нейно изявление, че е получила тази сума. Давността е била прекъсната с признанието на ответницата, направено пред свидетеля Ш. в края на 2008 г. Според съда за край на годината се разбират последните три-четири месеца, поради което до завеждането на исковата молба на 14.6.2013 г. предвиденият в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок не е изтекъл и вземането не е погасено по давност. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд също е приел, че протоколът доказва предаването на заетата сума. Счел е за допустими и достоверни показанията на свидетеля Ш., който лично е присъствал при признанието на ответницата. Този съд е изложил същото разбиране за край на годината и затова е сметнал, че давността е прекъсната и не е изтекла преди завеждането на исковата молба.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора, но дадените разрешения на тези въпроси съответстват на приложимата практика на ВКС. Съдилищата не са се отклонили от разбирането, че договорът за заем е реален договор и за сключването му е необходимо ищецът да докаже предаването на заетата сума. Установяването на това обстоятелство е станало посредством съдържащото се в протокола от 16.05.2010 г. изявление на ответницата, че е получила сумата. В многобройната, последователна и непротиворечива практика на ВКС е прието, че няма установена форма за признанието на вземането, с което давността се прекъсва, това признание може да стане и посредством конклудентни действия/решения № 100 от 20.06.2011 г. по т.д. №194/2010 г на Второ Т.О., № 540 от 20.12.2011 г. по гр.д. № 110/2011 г. на Четвърто Г.О., № 131 от 23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2015 г. на Четвърто Г.О., № 181 от 23.11.2016 г. по гр.д. № 338/2016 г. на Трето Г.О. и др./. Затова признанието може да се доказва посредством свидетелски показания и в разпоредбата на чл.164, ал.1 от ГПК не се съдържа изрична забрана за допускането им. Обяснимо е с оглед естеството на човешката памет, че с помощта на свидетелски показания не винаги може да се изясни точната дата на признанието. Достатъчно е обаче посредством тези показания съдът да достигне до извода, че необходимият според закона срок за погасяване на вземането не е изтекъл, стига този извод да е логически обоснован. Точно такъв е и настоящият случай- по делото няма доказателства, опровергаващи показанията на свидетеля, а разсъжденията на съдилищата относно това кое се счита за край на годината и защо този край не настъпва в началото на лятото са житейски и логически издържани.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 1 121 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2103 от 30.03.2017 г., постановено по гр.д.№516 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, III „Б” въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-46-122 от 15.07.2016 г. по гр.д. № 25596 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 46 състав, за осъждане на Х. Д. С. да заплати на Й. Г. Й. 19 700 лв. главница, дължима по договор за заем от 16.05.2005 г. и 5 000 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 14.06.2010 г. до 13.06.2013 г.
ОСЪЖДА Х. Д. С.-[ЕГН], да заплати на Й. Г. Й. сумата 1 121/хиляда сто двадесет и един/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: