2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
гр.С., 15.07..2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 465 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Ц., подадена чрез адв. Е. Б. срещу въззивно решение № 15 от 17.01.2011г. по гр.д.№ 928/2010г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 764 от 7.10.2010 г. по гр. д. № 1942/2010г. на Пазарджишкия районен съд, с което е прието за установено по иска на Н. Ц. срещу Д. Ц. и Л. Ц., че договорът за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 13/2007 г., с който Г. Н. Ц., представляван от пълномощника си Л. Ц., продава на сина си Д. Г. Ц. 4/6 ид.ч. от апартамент № 28 със застроена площ от 63.21 кв.м., намиращ се в бл. № 3 в [населено място] на [улица], кв.402 по плана на града, ведно с избено помещение и съответните ид.части от правото на строеж е нищожен като привиден и прикриващ дарение на идеални части от имота, като е намалено дарението в размер на 1/3 от него, възстановена е с този размер запазената част на Н. Ц. от наследството на неговия баща Г. Ц., и вместо него е постановено ново, с което предявените искове са отхвърлени.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос обусловил изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС, че въпроса е решаван противоречиво от съдилищата, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмения отговор на касационната жалба ответниците Д. Г. Ц. и Л. Г. Ц. чрез адв. Ф. И. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, че обжалваемият интерес е над 5000 лв., намира същата за допустима.
За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което са уважени исковете на жалбоподателя въззивният съд е приел, че искът за разкриване привидността на договор за покупко-продажба на недвижим имот- 4/6 ид.ч. от апартамент в [населено място], сключен между Г. Церов като продавач и Д. Церов като купувач, като прикриващ договор за дарение е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал че е била налице обща вола на страните по сделката да прикрият дарение със сключената сделка за покупко-продажба. Приел е за установено от събраните по делото доказателства наличието на воля у прехвърлителя да се разпореди възмезно със собствената си ид.част от недвижимия имот. С оглед изхода на делото по този иск е отхъврлен като неоснователен иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че доказването на относителната симулация е трудно и в тази връзка жалбоподателят твърди, че не са обсъдени всички доказателства и е направен погрешен извод относно плащането на цената. Позовава се на приложените съдебни решения.
Константна е практиката на Върховния касационен съд, че при сключване на привидна сделка или по-късно страните съставят “обратно писмо”, което доказва симулацията в отношенията между тях и по тази причина доказването й със свидетели не е необходимо. Симулацията може да бъде доказана пред съда със свидетелски показания при наличието на т.нар. “начало на писмено доказателства”- документ, който не е “обратно писмо”, тъй като не доказва симулацията. Този документ трябва да изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави симулацията вероятна. Този документ не доказва симулацията, а вероятното й съществуване, той е основание да бъдат допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана. Тези ограничения не се отнасят до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. Ищецът не е страна по договора, а наследник и той може да доказва симулацията със свидетелски показания. От събраните по настоящото дело гласни доказателства обаче не е установена волята на страните по прикритата сделка за дарение. Неплащането на цената е основание да се иска разваляне на договора, но не прави сделката недействителна.
Приетото от въззивния съд, че жалбоподателя не е доказал, че сделката е привидна и прикрива скрито съглашение за дарение не влиза в противоречие с приетото в представеното решение № 492 от 12.07.2010 г. па гр.д. № 1904/2009 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В него е даден отговор на въпросите: коя сделка е действителна- прикриваната или прикриващата, както и има ли ограничения при установяване привидността на правна сделка между роднини по права линия. В решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. В случая приетото от въззивния съд, че не е доказана привидност на сделката е основано на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, поради което не е налице противоречие със задължителната съдебна практика. Не е налице противоречиво разрешаване на въпроса наследници на страна по сделката могат ли да установяват нейната привидност със свидетелски показания, без представяне на писмени доказателства, ако сделката е насочена срещу тях. По делото са събрани поисканите от страните гласни доказателства, поради което не е налице противоречие с приложеното решение № 639 от 9.10.1995 г. по гр.д. № 483/1995 г. на ВКС и решение № 26 от 1.02.1967 г. по гр.д. № 138/66 г. на ОСГК на ВС. Не е налице противоречие между приетото от въззивния съд, че ищецът следва да установи, че е осъществена не друга сделка, а дарение на процесния имот и приетото във решение № 1405 от 10.01.2009 г. по гр.д. № 4689/2007 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1415 от 19.01.2009 г. по гр.д. № 4852/2007 г. на ВКС, ІV г.о. Приетото в решение № 113 от 5.03.2009 г. по гр.д. № 5859/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., че между страните по сделката не е имало обща воля да възникне задължение за плащане на цената, за което индиция /косвено доказателство/ е установеното неплащане на цената също не влиза в противоречие с разрешението на въззивния съд, че ищецът не е доказал наличието на обща воля на страните по сделката за дарение. Не е налице противоречие и между приетото в решение № 188 от 15.07.2009 г. по гр.д. № 274/2008 г. на ВКС, І г.о., че не е необходимо да се установяват пряко конкретните уговорки между договарящите, достатъчно е да се докажат окръжаващите сключването на договора факти, при съвкупната преценка на които може да се разкрие действителната воля на страните по договора и приетото от въззивния съд, че фактите трябва да са такива, че да водят единствено до извода, че се касае за симулация.
Предвид изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение, поради което
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 15 от 17.01.2011г. по гр.д.№ 928/2010г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :