О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
С. 20.10.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2167/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община, подадена от пълномощника и юрисконсулт Г. Д., срещу решение №16 от 03.01.2018 г. по гр. дело №287/2017 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2094/14.03.2016 г. по гр. д. № 4273/2015 г. на Софийския градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 4684/08.06.2016 год. С първоинстанционното решение, в потвърдената част, касаторът е осъден да заплати на М. Р. Б. на основание чл.50 ЗЗД 32 900 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 2 100 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
Ответницата по жалбата М. Р. Б., [населено място], чрез процесуалните си представители адвокат Р. П. и адвокат К. В., оспорва жалбата.
Третото лице помагач на Столична община – [фирма], [населено място], не е заявило становище.
В. съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че ищцата на 10.01.2013 г. в метростанция „М.-3“ в [населено място] е претърпяла злополука, Подхлъзнала се е и е паднала на плочките пред отварящата се врата на вестибюл 1, при което започнала да изпитва силни болки в областта на гръбнака и таза. За злополуката бил съставен незабавно акт № 5/10.01.2013 г. на [фирма].
Получила е гръбначна травма в гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в компресионна фрактура на тялото на T. (11-ти гръден прешлен) и субхондрална фрактура на телата на Л1 и J. (първи и втори поясни прешлени).
Травмата е протекла с изразен и продължителен болков синдром, ограничени движения в гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб за период от 12 до 18 месеца, възбудна коренчева симптоматика — междуребрена невралгия на ниво T. 11.
Установените остепоротични промени на гръбначните прешлени и умерени за възрастта дегенеративни промени имали за последица възникване на описаните травматични промени на прешлените при по-ниско енергийно въздействие върху гръбначния стълб като цяло, удължен и утежнен възстановителен период. Установените неврални увреди на долните крайници се дължали в по-голяма степен на предшестващите дегенеративни и остеопоротични промени в гръбначния стълб, със значение обаче на процесната травма за клиничната им изява. Получените множествени фрактури на гръбначните прешлени причинили на ищцата интензивни болки и страдания за срок от шест месеца, значителни до 12 месеца и продължаващи в по-лека степен поне до м. август 2014 г.
Метростанцията и прилежащите пространства, като част от общинската улична инфраструктура, са публична общинска собственост. Задължение на ответника като собственик е да отстранява натрупващите се през зимния сезон сняг и лед, поради което и на основание чл. 50 ЗЗД Столична община следва да отговаря за всички вреди, причинени от собствените и пътища и инфраструктура към тях, в това число и от неподдържането им във вид, годен за безопасно придвижване по тях. Съобразно характера на настъпилите телесни увреждания, интензивността на настъпилите в резултат болки и страдания и тяхната продължителност е направен извод за това, че е справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението от 32 900 лв.
Доказан е размерът от 2100 лв. на претендираното обезщетение за имуществени вреди въз основа на представените писмени доказателства за извършени разходи за медицинско обслужване, рехабилитация и закупени медикаменти и въз основа на неоспорения извод на медицинската експертиза, че тези разходи са извършени за налагащото се лечение на получените в резултат на инцидента травми. Действително разпитаната по искане на ищцата свидетелка не е била очевидец на случая, а е свидетелствала предимно за неговите последици. Като достатъчно доказателство в тази насока обаче следва да бъде преценен представеният акт № 5/10.01.2013 г., удостоверяващ инцидент. Макар и частен документ, верността на съдържанието му не е оспорена, като дори в отговора на исковата молба ответникът изрично е признал инцидента, а след привличането си третото лице – помагач не е заявило съответно оспорване. Мястото на инцидента в достатъчна степен се установява от представения акт за злополука В тежест на ответника е представянето на доказателства, че настилката е била надлежно почистена и безопасна за движение. Такива доказателства обаче в хода на производството не са събрани. Доказана е причинната връзка между инцидента и процесните травматични увреждания със заключението на медицинската експертиза, неоспорено от страните.
В качеството си на собственик на имота ответникът отговаря за вредите, причинени от вещта на основание чл. 50 ЗЗД, поради което възлагането на поддръжката не може да го освободи от тази отговорност, а би могло единствено да обоснове солидарна отговорност и на третото лице като осъществяващо надзор върху вещта по смисъла на чл. 50 ЗЗД.
Доводите за съпричиняване на вредата от страна на ищцата също са неоснователни. Нито се твърдят, нито се установяват конкретни обстоятелства, които да разкриват поведение на ищеца, различно от обичайното поведение на всеки ползвател на услугите на метрополитена, което да е създало повишена опасност за настъпването на вредата. Неоснователни са и доводите за недоказаност на имуществените вреди. От заключението на медицинската експертиза се установява, че терапията и рехабилитацията са продължили от деня на инцидента до м. август 2014 г., към който период именно се отнасят представените писмени доказателства за извършени разходи за лечение.
К. е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС по правни въпроси – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, които правни въпроси са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1/ Липсата на мотиви на въззивната инстанция при постановяване на решението, основание ли е за неговото обжалване; 2/ В какво се състои оценката на обстоятелствата, които обуславят вредите, при определяне обезщетението за неимуществени вреди. Достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението.
Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №16 от 03.01.2018 г. по гр. дело №287/2017 г. на Софийския апелативен съд в частта и относно иска за обезщетение за неимуществени вреди.
Повдигнатите въпроси са неотносими, защото в случая няма необсъждане и игнориране на доказателства и направени доводи по делото. В. решение е мотивирано. Съобразена е задължителната съдебна практика, според която съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания, той съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение по гр. д. № 761/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., І г.о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г.о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г.о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС и други съдебни актове постановени по реда на чл. 290 ГПК. В. решение е в съответствие и със задължителната съдебна практика, според която когато съдът се произнася по въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва да обсъди всички установени по делото доказателства. Така например според решение №414 от 21.11.2012 г. по гр. дело №1543/2011 г., ВКС, ІV г.о. съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Н. вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 650 лв. деловодни разноски за касационното производство, представляващи платено възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Столична община срещу решение №16 от 03.01.2018 г. по гр. дело №287/2017 г. на Софийския апелативен съд в частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №16 от 03.01.2018 г. по гр. дело №287/2017 г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на М. Р. Б., [населено място], 650 лв. деловодни разноски за касационното производство.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.