2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
гр. София, 25.07. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 202 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Поделение за товарни превози – София към [фирма] срещу решение № 415/09.08.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 547/2011 г. на Врачанския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 119/26.04.2011 г. по гр. дело № 1134/2010 г. на Мездренския районен съд, са уважени, предявени от В. П. Ц. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 507/15.11.2009 г., считано от 18.11.2010 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор, автомонтьор”; и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата 573.35 лв. – обезщетение за периода 18.11.2010 г. – 18.05.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2010 г. до окончателното изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана за това страна по делото срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът В. П. Ц. не е подал отговор на жалбата в срока за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извеждат следните два материалноправни въпроса: 1) по приложението на чл. 333, ал. 4 от КТ – относно извършването на уволнение без да има съгласие на съответния синдикален орган, при наличие на клауза в колективния трудов договор (КТД), която изисква това, и конкретно – относно същността на дадения в случая отговор от синдикалния орган; и 2) задължителен ли е подбора по чл. 329 от КТ, когато се съкращава единствената щатна бройка за дадена длъжност в определено структурно звено. По отношение и на двата правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, а именно – тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; като по отношение само на първия правен въпрос навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като в тази връзка сочи и представя (в препис) решение от 13.05.2010 г. по гр. дело № 46250/2009 г. на Софийския районен съд (СРС) и поддържа, че обжалваното въззивно решение е в противоречие с него.
За да достигне до извода, че процесното уволнение на ищеца е незаконосъобразно, въззивният съд е приел в мотивите към обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства (писмено искане с изх. № 93-00-ХІІІ-2/12.01.2010 г. на директора на поделението-касатор до председателя на О. „С.” към К. (М.) и писмен отговор на председателя и секретаря на същата синдикална организация с изх. № 1/21.01.2010 г.) е установено по несъмнен начин, че синдикалният орган на организацията, в която членува ищецът, не е дал съгласие за уволнението на последния. Окръжният съд е приел за несъстоятелна позицията по делото на касатора-работодател, че този изричен отказ на синдикалния орган не бил надлежно мотивиран – конкретно за ищеца, като в тази връзка са изложени съображения на съда, че този отказ е изготвен в отговор на искането на работодателя за даване на съгласие за прекратяване на трудови правоотношения с голям брой негови работници и служители, и в съответствие с правомощията си и делегираните му права синдикалният орган е направил писмен отказ на това искане, като се е мотивирал с конкретни причини за отказа, поради което не може да се приеме, че липсвал писмен отговор на искането в уговорения десетдневен срок съгласно чл. 11, ал. 2 от процесния КТД, каквото е становището на касатора по делото.
С оглед горното следва да се приеме, че изведеният от жалбоподателя първи материалноправен въпрос поначало представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като разрешаването на този правен въпрос е обусловящо правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и е от значение за изхода на правния спор по делото (в този смисъл е и т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Не са налице обаче, наведените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на възивното решението по този първи правен въпрос.
На първо място, касаторът не е представил доказателства, соченото и представено (в препис) от него първоинстанционно решение от 13.05.2010 г. по гр. дело № 46250/2009 г. на СРС, да е влязло в сила. Противоречиво решаване на даден правен въпрос, респ. противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК е налице, само когато същият правен въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение, в противоречие с влязло в сила решение на първоинстанционен или въззивен съд, или с решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК (в този смисъл е и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Освен това, този първи материалноправен въпрос, изведен в изложението на жалбоподателя, е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС по приложението на чл. 333, ал. 4 от КТ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, намерила израз в решение № 449/17.06.2010 г. по гр. дело № 113/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 490/16.06.2010 г. по гр. дело № 1315/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Съгласно тази практика на ВКС, императивно установената от законодателя предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ не е преодоляна от работодателя, когато е налице изричен отказ на компетентния синдикален орган за уволнението. С така установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, разрешението на този първи материалноправен въпрос е дадено при точно и стриктно приложение на императивната разпоредба на чл. 333, ал. 4 от КТ, като тази практика не се нуждае от промяна, осъвременяване или обогатяване, поради което по отношение на този правен въпрос не е налице наведеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Макар и вторият изведен от касатора материалноправен въпрос да е разрешен с обжалваното решение на въззивния съд, който е приел, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно, и поради липса на извършен подбор по чл. 329 от КТ, то разрешаването на този въпрос в случая е без никакво значение за изхода на делото. Поради това, този втори материалноправен въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (в този смисъл – също т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Този извод в случая следва от императивната правна норма на чл. 344, ал. 3 от КТ, съгласно която непреодоляването от страна на работодателя на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ, само по себе си е основание и води до отмяна на уволнението като незаконно, без да е необходимо разглеждането на трудовия спор по същество. Отделно от това, въззивният съд е приел, че в случая касаторът-работодател не е доказал, и реално съкращаване на щата при отпадане на трудовата функция на ищеца, което също е самостоятелно и достатъчно основание за незаконосъобразност на уволнението на ищеца и за неговата отмяна, без да е необходимо да се разрешава обусловения от него въпрос относно подбора по чл. 329 от КТ, респ. – независимо от това как този въпрос е бил разрешен от въззивния съд и как би бил разрешен от касационната инстанция по делото, макар и да е въведен в предмета на спора по него (в този смисъл е и константната съдебна практика, включително задължителната такава на ВКС).
С оглед гореизложеното, – тъй като не са налице наведените от жалбоподателя, общо, респ. допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на въззивния съд, касационното обжалване на същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 415/09.08.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 547/2011 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.