О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
София, 05.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 24.09.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 719/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. И. Т. против решение №126/19.02.2009г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,ІІ състав,постановено по гр.д. №109/2006г. по описа на същия съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материално правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. И. Т.,в писменото си становище,счита,че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не допуска.
В изложението си допускане на касационно обжалване,касаторът посочва,че е налице тълкуване и погрешно прилагане на императивни материално правни норми на Закона за наследството,която намират широко приложение в делбата на наследство и лимитират правата на наследниците-съделители-член 29 от Закона за наследството,както и липсата на съдебна практика по прилагане на член 29 ал.1 от ЗН.
С решаващите си мотиви,съдът е приел,че исковете с правно основание член 30 ал.1 от ЗН следва да бъдат отхвърлени,като е преценил с оглед остойностяването на наследствената маса,изчислена на базата на изслушаната експертиза по правилата на член 31 от ЗН и в предвид размера на запазената част съгласно разпоредбата на член 29 от ЗН за ищеца К. Т. и при преценка на атакуемите дарения с имота и съответно тяхната стойност,е стигнал до извода,че не е накърнена запазената част на ищеца от наследството на И. Т.
За да е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК е необходимо съществуването на неяснота или празнота на правната уредба,с оглед отстраняването и по пътя на тълкуването. Цитираната и сочена като такава разпоредба от Закона за наследството-член 28 ал.2 от ЗН предвижда,че частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя,и съответно тази на член 29 ал.1 от ГПК,предвиждаща запазената част на низходящи/включително и осиновените/,когато наследодателят не е оставил съпруг е :при едно дете или низходящи от него-1/2,при две и повече деца или низходящи от тях-2/3 от имуществото на наследодателя,точно и ясно дефинира запазена и разполагаема част по смисъла на закона,а в нормата на член 29 ал.1 от ЗН ,с оглед кръга на наследниците в дробни числа,точно е посочено размера на запазената част за съответния кръг от наследници,които наследодателят е оставил в съответствие с визираната в същото хипотеза. Тази правна уредба е пълна,ясна и не се нуждае от тълкуване,въпрос на преценка на съда е основателността на заявените претенции от наследниците в тази връзка и след това на аритметично пресмятане,което е направено от съда. Ако са налице явни фактически грешки,каквито доводи има по изложението на касатора,то последните следва да се отстранят по предвидения от закона ред,но не и да се сочат като аргумент за допускане на касационно обжалване на соченото основание член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №126/19.02.2009г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,ІІ състав,постановено по гр.д. №109/2006г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: