4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 911
С. 15.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 404/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. С. от [населено място], приподписана от адв. С. С. срещу въззивно решение № 130 от 2.11.2010 г. по гр. дело № 397/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1187 от 11.08.2010 г. по гр.д. № 2725/2008 на Варненския окръжен съд, с което е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД вр. чл.189, ал.1 ЗЗД сключеният на 4.10.2007 г. договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 185/2007 г., по силата на който П. С. С. и А. С. Д. продават на [фирма], [населено място] недвижим имот, находящ се в [населено място], селищно образование “Пчелина”, представляващ дворно място с площ от 1 214 кв.м. по предходен нотариален акт, а съгласно представената по нотариалното производство скица № УТ-01-94.П/9/17.08.2007 г. с площ от 1040 кв.м. за УПИ № ІХ-647 и с площ от 1 214 кв.м. за имот пл. № 647 от кв.30 по плана на селищно образование “Пчелина”, при граници: от три страни улица, УПИ № VІІІ-640 и VІІ за сумата 85 000 евро. Със същото решение П. С. и А. Д. са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] сумата 85 000 евро, представляваща платената по договора за покупка цена, ведно със законната лихва, сумата 11 000 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата на плащане на сумата-4.10.2007 г. до датата на предявяване на иска- 23.12.2008г., сумата 4 356.44 лв., представляваща разходи във връзка със сключване на договора и 580 лв., мораторна лихва върху главницата, както и сумата 17 000 евро, представляваща договорна неустойка на основание чл.92 ЗЗД.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос, касаещ лишаването на жалбоподателката от възможността да участва в производството пред първата инстанция, вследствие нарушаване правилата по призоваване и ненадлежното й представляване. Представени са решения на състави на ВКС по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна – [фирма], [населено място] чрез адв. П. Л. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, Варненският апелативен съд е приел, че на жалбоподателката не е нарушено правото на защита в производството пред първата инстанция. На същата са били връчени препис от исковата молба и приложенията към нея на постоянния й адрес. На същия адрес е изпратена призовка за първото по делото заседание, но поради това, че не е намерена призоваването е извършено по реда на чл.47 ГПК. След изтичане на срока съдът е разпоредил назначаване на особен представител и в този момент е била депозирана молба от адв. Св. С., че е упълномощен представител на жалбоподателката, за което е представила пълномощно. Производството пред първата инстанция се е развило с участието на адв. С., като представител на жалбоподателакта, като на последната е връчен и препис от първоинстанционното решение. С оглед поддържаното от жалбоподателката, че не е упълномощавала адв. С. да я представлява и защитава по делото, подадената от последната въззивна жалба е оставена без движение, като жалбоподателката е потвърдила само подаването на въззивната жалба. Съдът е приел, че с внасянето на дължимата за въззивното производство държавна такса жалбоподателката е потвърдила процесуалното си представителство от адв. С.. В обобщение е приел, че правото на участие и на защита на жалбоподателката в производството пред първата инстанция не е било нарушено.
По поставения в изложението процесуалноправен въпрос: дали страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото и не е била надлежно представлявана не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Така поставения въпрос не е разрешен в противоречие с даденото разрешение в цитираната практика. В решение № 10 от 9.02.2010 г. по гр.д. № 973/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че заинтересованата страна не е била редовно призована за насроченото пред въззивния съд единствено съдебно заседание, а в решение № 86 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 39/2010 г. на ВКС, І т.о., че страната е била нередовно призована, тъй като не е спазена процедурата за призоваване по реда на чл.50, ал.1 ГПК /отм./. В случая за първото по делото заседание, в първата инстанция жалбоподателката е била призована по реда на чл.47 ГПК и макар да не се е възползвала от срока по чл.47, ал.2 ГПК за да получи съобщението е била представлявана от адв. С. с пълномощно от 1.06.2009 г., носещо подпис на доверител и довереник, като съдът не е имал основание да приеме, че има ненадлежно представителство, от което се налага извода, че е била надлежно представлявана. Пред въззивната инстанция жалбоподателката е представлявана от адв. С. и ако е считала, че делото не е водено от адв. С. в неин интерес е имала възможност да направи съответните доказателствени искания пред тази инстанция по реда на чл. 266, ал.3 ГПК. Такива доказателствени искания не са правени нито във въззивната жалба, нито в процеса на делото пред тази инстанция, от което следва че правата й за попълване на делото с доказателства не са нарушени нито в производството пред първата инстанция, нито във въззивното производство. Това е имал предвид въззивният съд, като е приел, че с внасянето на държавната такса по въззивната жалба жалбоподателката е потвърдила с конклудентни действия процесуалното си представителство от адв. С. пред първата инстанция. Оспорване редовността на пълномощното на адв. С. като неистински документ може да бъде предмет на отделно производство.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 130 от 2.11.2010 г. по гр. дело № 397/2010 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: