4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 911
София, 15.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1572/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№9543/07.12.2012 г., подадена от ответника по исковата молба – [фирма] – Б., против въззивно решение №84/12.10.2012 г. по гр.д.№211/2012 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №377/06.02.2012 г. по гр.д.№258/2011 г. по описа на Бургаския районен съд, граждански състав, с което ответникът по исковата молба [фирма] – Б., е осъден да заплати на П. В. Д. и И. А. Д., и двамата от [населено място], сумата 19000 евро, представляваща платена цена по развален от ищците, поради неизпълнение на ответника, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.3.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2011 г., до датата на окончателното плащане на сумите и разноски в размер на 5308 лева.
Въззивната инстанция е приела, че основният спор по делото е относно това налице ли е виновно неизпълнение на задълженията на въззивника по договора и развален ли е същият едностранно от страна на въззиваемите. Прието е също така, че е налице установено неизпълнение от страна на ответника по исковата молба – [фирма] – Б., поради което за ищците е възникнало право да развалят договора, което право те са упражнили надлежно с нарочно изявление в тази насока с нотариална покана. Съдът е стигнал до извод, че в случая не следва да се прилага общия ред по чл.87 ЗЗД, изискващ да се даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, тъй като договореното проектиране и строителство по процесните сделки има характер на договор за изработка. Решаващите изводи на въззивната инстанция, са че е налице тригодишно неизпълнение на договора, което е съществувало и към момента на подаване на исковата молба в съда, поради което за ищците са налице основанията по чл.262, ал.2 ЗЗД за разваляне на договора за проектиране и строителство, а оттам и на договора за продажба. Изложени са съображения, че с исковата молба може да бъде развален всеки един двустранен договор, независимо то това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен, като договорът се счита развален, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичане на обективно подходящия за съответната престация срок. Въззивната инстанция се е позовала на съдебна практика по чл.290 ГПК – решени №37/22.3.2011 г. по гр.д.№920/2009 г., ВКС, ІV г.о., и решение №706/30.12.2010 г. по гр.д.№1769/2009 г., ВКС, ІІІ г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като са налице основанията по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. В случай, че процесният договор има за предмет покупко-продажба на право на строеж и задължение за проектиране и строителство, като задължението за проектиране/първото задължение/ не е обвързано със срок, следва ли да се приеме волеизявлението за едностранно разваляне на договора и незабавно връщане на платената от него сума като покана за неизпълнение по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД ?; 2. При положение, че купувачите не са отправили покана до продавача по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД, не са поканили последния да изпълни свое безсрочно задължение, не са му определили срок за това, упражнили ли са валидно правото си да развалят едностранно процесния договор ?; 3. Поканата по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД покана за изпълнение на поето по договор задължението ли е или е покана за връщане на даденото, при условие, че процесният договор не е развален валидно?; 4. Относно липсата или наличието на покана по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД следва ли това да се преценява предвид съдържанието и смисъла на формалното заглавие “Покана”, за да счетем, че е налице такава по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД ?; 5. Можем ли да говорим за изпадане на длъжника в забава при безсрочно задължение, в случай, че до последния кредиторите не са отправили покана по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД ?, и 6. Следва ли предварителен договор за покупко-продажба и право на строеж върху недвижим имот и задължение за проектиране и строителство да се възприеме като договор за изработка, при все, че съдържа ясни клаузи по прехвърляне на вещното право ?.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация П. В. Д. и И. А. Д. не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставените от касационния жалбоподател въпроси не са в съответствие с решаващите изводи на съда по конкретното дело, съгласно прието в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г.по тълк.д.№1/2009 г.на ВКС ОСГТК. Крайният решаващ извод на съда се основава на цитираните в обжалваното решение решения №37/22.3.2011 г. по гр.д.№920/2009 г., ВКС, ІV г.о., и №706/30.12.2010 г. по гр.д.№1769/2009 г., ВКС, ІІІ г.о., а именно че с факта на предявяване на исковата молба е налице разваляне на неизпълнен договор, поради което се дължи връщане на дадените суми на основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД. Поставените въпроси визират прилагане разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД и неизпълнение клаузите по договора относно срокът за изпълнението му, без хипотезата визирана в посочени по-горе решения – предявяване на искова молба.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №84/12.10.2012 г. по гр.д.№211/2012 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г.о., по подадената от ответника по исковата молба “К. С. П.” О. – Б., касационна жалба, вх.№9543/07.12.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: