О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 911
гр. София 17.10.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 21 септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 672 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Й. М. Х., чрез адв. Др. М. против решение от 18.04.2011 г. по гр.дело № 134/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 742/27.12.2010 г. по гр.дело № 106/2010 г. на Кюстендилския районен съд, с което е отхвърлена молбата с пр. осн. чл. 32, ал. 2 ЗС подадена от жалбоподателя срещу Г. Т. Х., И. Г. Я. и Б. Г. Х. за разпределяне на ползването на незастроената част на дворно място, представляващо недвижим имот с идентификатор *, находящ се в [населено място], [улица], състоящ се целият от 363 кв.м.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е поставен правния въпрос построяването на нови постройки в свободната незастроена част от имота след сключено писмено споразумение относно разпределение ползването на съсобствения имот представлява ли ново обстоятелство, което следва да доведе до ново разпределение на останалата незастроена част от имота, решен в противоречие с практиката на ВКС – чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Цитирани са решения на състави на ВКС.
Ответниците по жалбата Г. Т. Х., И. Г. Я. и Б. Г. Х., всички чрез адв. А. А. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
От фактическа страна е прието, че жалбоподателят Й. М. Х. и ответниците по жалбата са наследници на общия наследодател М. Х. М., починал на 10.04.77 г. Жалбоподателят е син на общия наследодател, а ответниците по жалбата са наследници по закон на починал на 28.06.2007 г. син на общия наследодател Г. М. Х. – Г. Х.-съпруга, И. Я. и Б. Х. – деца.
Възоснова на постигната съдебна спогодба на 01.12.82 г. по г.дело № 1448/82 г. на КРС между наследниците на М. М. в дял на жалбоподателя Й. Х. и Г. Х. е отреден недвижим имот при равни права – 1/2 ид.част от парцел *., им.пл. № * в кв.* по плана на [населено място] ведно с източната половина от масивна къща близнак, изградена в терена с площ от 724 кв.м., а в дял на Ф. Х. е отредена източната половина от полумасивна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище, находяща се в същия имот, без терена.
С декларация от 06.03.96 г. с нот.заверка на подписите Г. Х. и Й. Х. като съсобственици на новострояща се сграда в източната половина на парцел *., пл. № * по плана на [населено място] постигнали съгласие както следва – Г. Х. дал съгласие Й. Х. да построи в новостроящата се сграда I етаж-сутерен, състоящ се от три стаи, салон, антре, баня, тоалетна, два гаража, а Й. Х. дал съгласието си Г. Х. или неговите деца да построят останалите два етажа и тавански стаи в новостроящата се сграда. В декларацията е обективирано съгласие на страните по нея, свободното незастроено място, заедно с намиращите се постройки да останат за ползване от Г. Х. за минаване и използване на постройките за гаражи или построяване на нови.
С констативен нот.акт № */2002 г. жалбоподателят е признат за собственик на недвижимия имот, придобит чрез собствено строителство – първи етаж-сутерен, състоящ се от стая, хол, кухня, антре, салон баня с тоалетна с Р. 51.45 кв.м., избено помещение с площ 4.52 кв.м., находящи се в масивна двуетажна сграда, построена в източната половина на парцел *, имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място], [улица], както и на два гаража, разположени от южната страна на същата сграда.
Възоснова на събраните по делото писмени доказателства и заключение на вещо лице по назначена СТЕ е прието, че в процесното дворно място има изградена триетажна масивна жилищна сграда със сутерен със застроена площ от 117 кв.м. с идентификатор *, сграда за допълващо застрояване с идентификатор * с долепени до нея навес и тоалетна и баня, както и сграда за обитаване с идентификатор * Свободната незастроена площ от имота е 216 кв.м.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са съсобственици на дворно място, представляващо недвижим имот с идентификатор * с площ от 363 кв.м. при квоти от съсобствеността – за жалбоподателя ? ид.част на основание наследяване и съдебна спогодба, обективирана в протокол от 01.12.82 г. по гр.дело № 1448/82 г. на КРС. Ответниците по жалбата – Г. Т. Х., И. Г. Я. и Б. Г. Х. са собственици на общо ? ид.част от същото дворно място по наследство и на основание постигнатата съдебна спогодба по посоченото гражданско дело на КРС. Прието е, че съдържанието на т.3-та от декларацията с нотариална заверка на подписите от 06.03.96 г. представлява сключен договор между жалобподателя и праводателя на ответниците по жалбата, съобразно който страните са си учредили взаимно право на строеж и разпределили ползването на терена, а именно свободното незастроено място, заедно с намиращите се постройки да се ползват от Г. Х. за минаване/път/ и използване на постройките за гаражи или построяване на нови. Прието е, че след сключването на този договор не са настъпили нови обстоятелства, обосноваващи извършване на ново разпределение на ползването. Според въззивния съд изминалия период от време от подписване на декларацията през 1996 г. до предявяване на иска и изграждането на нови постройки не представляват нови обстоятелства, които да доведат до ново разпределение. Прието е също, че не представлява съществено изменение на обстоятелствата и факта, че след подписване на декларацията, един от деклараторите е починал. Съдът е приел, че ответниците по жалбата са негови наследници по закони и е налице само промяна на носителя на правото на собственост върху част от процесния терен, което не обуславя ново разпределение на ползването.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на молбата с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. За да се установи това основание съобразно даденото тълкуване в т.2 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва правният въпрос от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ Д.в.бр.59/94 г./отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегии на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. В случая жалбоподателят се позовава на решения на състави на ВКС, поради което не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С решение от 09.03.2004 г. по гр.дело № 2617/02 г. на ВКС IV г.о. е дадена правна характеристика на иска по чл.32,ал.2 ЗС, че същият има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ по отношение на която мнозинство от съсобственици или не е било формирано или е взело решение, вредно за нея. Застъпено е становището, че за уважаване на иска са достатъчно данни за наличие на еднородни права върху вещта – обект на администрирането, определящи правната фигура на съсобственост, че решението по чл.32,ал.2 ЗС не се ползва със сила на пресъдено нещо и при промяна на установеното по спора положение, съответно при наличие на факти, неустановени чрез процесуалното им предявяване или настъпили след произнасянето на съда, но установяващи права на страните, различни от приетите в това производство може да се предяви отново такъв иск.
Правният въпрос не е разрешен в противоречие с посоченото становище, тъй като с въззивното решение след преценка на установените по делото факти съдът е направил правния извод за липса на нови обстоятелства, които водят до несъответствие на ползването на процесното дворно място с правата на собственост на страните по делото. Правните изводи са изведени от установените факти с въззивното решение, които не са сходни с цитираното решение на състава на ВКС.
С решение № 1081/24.07.2001 г. по гр.дело № 1420/2000 г. на ВКС IV г.о. е прието, че ползването на съсобствена вещ, установено с договор между съсобствениците може да бъде изменено или по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината съсобственост, или по решение на съда, тогава, когато настъпят нови обстоятелства, поставящи в несъответствие ползването с правата на собственост и тогава новото разпределение ще е законосъобразно. Със същото решение е изразено становището, че строежът на жилищната сграда в съсобствения парцел не представлява промяна на обстоятелствата, при които е бил подписан договора за разпределение на ползването, че именно с оглед извършване на строителството е било уговорено и ползването на незастроената част от парцела. В настоящият случай съдът е разрешил правния въпрос по аналогичен начин.
Цитираното решение от 08.12.2004 г. по гр.дело № 4831/2002 г. на СГС съдът намира, че не следва да се обсъжда, поради липса на данни същото да е влязло в сила.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос от жалбоподателя по чл.280,ал.1,т.1 и т.2-ра ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се присъди сумата 200 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 18.04.2011 г. по гр.дело № 134/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационна жалба вх. № 2859/18.05.2011 г., подадена от Й. М. Х. от [населено място], [улица], чрез адв.Др.М..
Осъжда Й. М. Х., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Г. Т. Х., И. Г. Я. и Б. Г. Х. и тримата с адрес [населено място], [улица] сумата 200 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: