4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 911
София, 22.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.09.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 217 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „К.- Л. ЗАВЕДЕНИЕ ЗА И. П.А. – М. Ц.” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Л. против разпореждането на В. апелативен съд от 13.10.2009 год., по в.ч.гр.д.№ 477/2009 год., поправено с разпореждане на същия съд от 21.01.2010 год., с което е върната, поради неотстранена в срок нередовност, подадената от настоящия частен жалбоподател частна касационна жалба срещу въззивно определение № 269/05.08.2009 год. по в.ч.гр.д.№ 477/2009 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, регламентиращи реда и начина на призоваване на страните в процеса, събирането и преценката на доказателствения материал по делото и правото на защита, поради което се иска отмяната му, както и отмяната на решение № 136/ 27.03.2007 год., по гр.д.№ 111/2006 год. на Л. и № 228/25.10.2007 год., по гр.д.№ 218/2007 год. на ЛОС..
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е взела становище по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на обжалване всъщност е съдебен акт на В. апелативен съд, който подлежащ на двуинстанционно разглеждане по см. на чл.274, ал.1, т.2 ГПК е постановен за първи път от въззивната инстанция, обосновава правен извод, че в случая не е налице хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК и допустимостта на производството пред касационната инстанция не е обвързано от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което последните не следва да бъдат обсъждани.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
С разпореждане от 14.09.2009 год., постановено по в.ч.гр.д.№ 477/ 2009 год. В.т апелативен съд, съобразно правомощията си на администриращ редовността на подадената от настоящия частен жалбоподател частна касационна жалба вх.№ 2995/08.09.2009 год. срещу въззивно определение № 269 от 05.08.2009 год., по в.гр.д.№ 477/ 2009 год., на осн. чл.285, ал.1 ГПК, във вр. с чл.284, ал.2 и ал.3, т.1 и т.4 ГПК, е оставил същата без движение, като на страната са дадени конкретни указания за отстраняване на констатираните пороци, редовно съобщени и на 05.10.2009 год.
С молба, наименова „въззивна жалба”, вх.№ 3382/13.10.2009 год., депозирана в канцеларията на В. апелативен съд жалбоподателят- „К.- Л. З.ЗА И. П. А. – М. Ц.” ООД, чрез своя законен представител – д-р И. Б. е отказал да изпълни указанията на въззивния съд, извън плащане на дължимата за касационното производство д.т. от 15 лв., позовавайки се на пълнотата на изготвеното от него изложение на основанията за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК.
Въззивният съд, позовавайки се на неотстранените в определения законов срок недостатъци на частната касационна жалба на настоящия частен жалбоподател, изразяваща се в липсата на представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и приподписване на същата от адвокат е приложил предвидената в чл.286, ал.1, т.2 ГПК процесуална санкция, като е разпоредил връщането и обратно на нейния подател.
Разпореждането е правилно.
Създадената с действащия ГПК процесуална уредба на касационното обжалване като факултативно, към която нормата на чл.274, ал.3 ГПК препраща в случаите, когато предмет на обжалване пред касационната инстанция са или определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото, или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, към първите от които е относим и визираният в частната касационна жалба на К.- Л. З; ЗА И; П. А. – М. Ц.” ООД съдебен акт на В. апелативен съд, изисква ясна и пълна аргументация на предпоставките за достъп до касационен контрол, установени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като това задължение е възложено в изключителна тежест на жалбоподателя.
В случая, както сочат данните по делото, императивното изискване на процесуалния закон за изготвяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК не е било изпълнено дори формално в рамките на определения едноседмичен законов срок, който за жалбоподателя е изтекъл на 12.10.2009 год., въпреки дадените му изрични указания в тази насока, поради което законосъобразно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.286, ал.1, т.2 ГПК и е разпоредил връщане на частната касационна жалба на нейния подател.
Следователно, независимо, че по отношение на частните касационни жалби изискването на чл.284, ал.2 ГПК е неприложимо и това указание на въззивния съд не е подлежало на изпълнение от страна на жалбоподателя, то обстоятелството, че и след срока по чл.285, ал.1 ГПК, констатираният друг недостатък на подадената от К.- Л. ЗАВЕДЕНИЕ ЗА И. П. А. – М. Ц.” ООД частна касационна жалба вх.№ 2995/08.09.2009 год., а именно – пълно и точно мотивиране на непосредствения интерес на страната от искания достъп до касационен контрол, не е бил премахнат, води до неоснователност на въведените с настоящата частна жалба оплаквания за процесуална незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и исканата негова отмяна.
От своя страна приложената процесуална санкция, въведена от законодателя с чл.286, ал.1, т.2 ГПК- връщане на подадената частната касационна жалба срещу въззивно определение № 269 от 05. 08. 2009год., по в.гр.д.№ 477/ 2009 год., изключва и наличието на процесуална възможност за настоящия съдебен състав да обсъди основателността и по същество на сочените пороци на въззивното определение.
Всички останали доводи, във вр. с различните по вид визирани съдебни актове са извън предмета на настоящато производство и предприетото с частна жалба вх. № 4079/7.122009 год., допълнена с „въззивна жалба” вх. № 1092/ 10. 03.2010 год.обжалване, поради което не подлежат на обсъждане.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на В. апелативен съд от 13.10.2009 год., по в.ч.гр.д.№ 477/2009 год., по описа на с.с., поправено с разпореждане от 21.01.2010 год. по в.ч.гр.д.№ 477/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: