О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 911
[населено място], 22.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 702/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №1099 от 15.06.2011г., постановено по ч.гр.дело №1698/2011г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определението на Софийски градски съд от 20.04.2011г. за връщане на исковата молба на [фирма] и е прекратено производството по гр.дело № 1221/2011г. по описа на същия съд. Жалбоподателят [фирма] иска отмяна на определението като неправилно.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/ или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая частният касатор не е посочил онзи материалноправен и/или процесуално правен въпрос, който е обусловил изхода на делото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на определението на съда, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, че жалбата “е въз основа на чл.274, ал.1 и ал.2 от ГПК – и са съгласно чл.280, ал.1 и по конкретно – с определението си Пловдивският окръжен съд се е произнесъл от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като заповедното производство е въведен към 1.03.2008г. е точното прилагане е от значение за развитието на правото” . Поддържа се, че в срока по чл.415 ГПК, след подадено възражение от длъжника е предявил иска си и с оглед на цената, правилно делото е изпратено по подсъдност на СГС. Това изложение не изпълнява основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос. В случая съдилищата са се произнесли по допустимостта на иск за установяване на парично вземане, след подадено възражение, по издадена заповед за изпълнение по чл.410, ал.1, т.1 ГПК, когато вземането е на цена, която изключва родовата подсъдност на районния съд. За да прекрати образуваното пред него производство по чл.415 ГПК, СГС е приел, че искът е предявен във връзка с недопустима заповед за изпълнение, тъй като съгласно чл.410, ал.1, т.1 ГПК / извън изключенията по специалните закони/ заявителят може да иска издаването на заповед за парични суми или за заместими вещи, когато исковете са подсъдни на районния съд. По конкретното дело СРС е издал заповед за изпълнение за парично вземане по договор за строителство / изработка/ за сумата от 27118.84 лв. в нарушение на чл.410, ал.1, т.1 ГПК преценена от съдилищата като недопустима. Изводът за недопустимост на предявения иск е обоснован с разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.1 ГПК въвеждаща забрана за съда да издаде заповед за изпълнение, когато заявлението не отговаря на чл.410, ал.1, т.1 ГПК, както и с чл.413, ал.1 ГПК , който не предвижда възможност за обжалването й от страните. Не изпълнението на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за формулирането на правен въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно ВКС да откаже допускането на въззивното определение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение №1099/ 15.06.2011г., постановено по ч.гр.дело №1698/2011г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: