О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 911
София 04.07.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести април, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1973/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат К. Г., срещу въззивно решение от 02.08.2010 г. по гр. дело № 2406/2009 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 22.07.2008 г. по гр.дело №3106/2005 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на И. И. К. – 50 000 лв., на Р. И. А. – 50 000 лв. и на Е. К. И. – 60 000 лв. – обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им И. Г. И. при трудова злополука. Въззивният съд е приел, че на 21.09.2004 год. наследодателят на ищците е починал при изпълнение на възложената му работа по време на командировка /заповед №11 от 13.09.2004 г./ при трудова злополука. Тя е установена по реда на чл.60 КСО и чл.6 и сл. от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Няма допуснато нарушение на правилата за безопасност на труда в резултат на груба небрежност, поради което не може да се намали отговорността на работодателя на основание чл.201, ал.2 КТ. Това е така, защото в случая не е било изпълнено задължението за изготвяне на проект за организация и изпълнение на строителство, в които е трябвало да бъде определен начинът за измерването на товара – ферма, от падането на който е причинена смъртта на наследодателя на ищците. Последният не е имал техническа възможност да прецени теглото му вследствие различната дебелина на профилите, от които е изградена фермата. Починалият не е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат. Ето защо няма съпричиняване поради груба небрежност. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищците са необходими посочените по-горе парични суми.
Ответниците по касационната жалба И. И. К., Р. И. А. и Е. К. И., всички от [населено място], оспорват жалбата.
Третите лица помагачи [фирма], [населено място], област Стара З. и [фирма], [населено място], област Г., не са заявили становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно това дали има трудова злополука при дейност, извършвана извън работно време и извън възложената работа от работодателя, за предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ и за критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, както и за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са ППВС №4/68 г. и съдебни решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 02.08.2010 г. по гр. дело № 2406/2009 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не се разрешават противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея установяването на трудовата злополука и професионалната болест става по реда на специални, административни по своя характер производства, уредени в КСО и в подзаконови нормативни актове. Разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ не може да се приложи, тъй като няма никакви доказателства по делото ищецът да не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в аналогична обстановка. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при сходни случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено. Съобразена е и постоянната съдебна практика, според която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените от касатора процесуалноправни въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика.
Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.08.2010 г. по гр. дело № 2406/2009 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.