3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 911
София, 11.08.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 369/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Й. Д. В. чрез адв. Т. И. Д. , на Варненския районен съд , Варненския окръжен съд и А. прокуратура[населено място] срещу решение № 340 от 23.11.2009 год., по гр.д. № 633/2009 год. на Апелативен съд[населено място].
Касаторът Й. Д. В. обжалва решението в частта, в която след като частично е отменено решението на С. съд по гр.д. № 923/2008 год. е отхвърлен предявеният от касатора срещу П. на Република България , Районен съд[населено място] и Окръжен съд[населено място] иск за солидарното им осъждане за сума в размер на 20 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди , изразяващи се в настъпило увреждане на зрението на дясното око, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2008 год. до окончателното заплащане на сумата.
Варненският районен и Варненският окръжен съд, както и А. прокуратура[населено място] оспорват решението в частта, в която е потвърдено решението на С. окръжен съд , с което са осъдени солидарно да заплатят на Й. Д. В. сумата от 17 000 лв. , представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, вследствие незаконно изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода „ за периода от 25.10.2003 год. до 30.01.2007 год. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2006 год. до окончателното и изплащане.
В касационната жалба на Й. Д. В. се прави оплакване , че решението в обжалваната от него част е постановено в нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.,претърпени от увреждане зрението на дясното му око , да бъде уважен.
Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
В касационните жалби на Варненския районен и Варненския окръжен съд се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон -разпоредбите на чл.2,ал.1,т.6 от ЗОДОВ и чл. 53 при ангажиране на тяхната солидарна отговорности и чл. 52 ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение.Молят в обжалваната част решението да бъде отменено по отношение на двете съдилища и вместо него да бъде постановено ново, с което исковете предявени срещу тях ,да бъдат отхвърлени. Също представят изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
В касационната жалба на А. прокуратура ,гр. Пловдив се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната от тях част, с което е ангажирана отговорността на П., за нарушение на материалния закон -чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението и за допуснати съществени нарушения при преценка на събраните по делото доказателства- чл. 188 ГПК / отм./ Молят присъденото обезщетение да бъде намалено. Представят изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Страните – касатори не са взели становище по касационните жалби на другите страни, както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбите.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, които имат право и интерес от обжалване на въззивното решение в съответните части и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата ,
обусловена от редовността й, при въведената факултативност на
касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са
удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
На първо място жалбоподателят следва да е формулирал
материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
В случая това изискване на закона не е изпълнено от касатора Й. Д. В.. Представеното от него изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване на практика съдържа оплаквания за неправилност на решението, които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото такова.Доколкото посочването на правен въпрос по чл.280,ал.1 ГПК представлява общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв, е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато / т.2 от мотивите на ТР №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС/С оглед на това, не се налага обсъждането на визираните от този касатор допълнителни предпоставки за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и т.З ГПК, както и представените съдебни решения, на които касаторът се позовава.
Правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, не е посочен и в изложението на А. прокуратура[населено място] :
Посочено е , че с решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата като е постановил решение в нарушение разпоредбата на чл. 188 ГПК/ отм./ , което на практика представлява оплакване за допуснато процесуално нарушение при обсъждането на доказателствата и формиране на фактическите и правни изводи на съда.С оглед липсата на въпрос и тук не може да се извърши преценка на относимостта на представените с изложението съдебни решения.
В представеното от Варненският районен съд и Варненския окръжен съд изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като материалноправен въпрос е посочено нарушението на чл. 52 ЗЗД като размерът на обезщетението е определен без да са съобразени задължителните разяснения, дадени с ППВС №4/68 год., както и в противоречие с практиката на ВКС / Р №366/24.04.2009 год. по гр.д. № 5555/2007 год. на ВКС, I г.о., Р №641/23.11.2009 г. по гр.д. № 2070/2008 год. на ВКС, II г.о.., Р № 341/20.05.2004 год. по гр.д. № 2477/2002 год. на ВКС, IV г.о. / Посочено е също така, че въпросът за точното прилагане на чл. 52 ЗЗД е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото/основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.З ГПК/. На това основание се иска да се допусне касационното обжалване и по въпроса какво означава незаконно изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер – дали се обхващат и случаите , когато е налице „надлежаване“ поради последващ по- благоприятен закон или се имат предвид само случаите, при които са налице незаконни актове на държавни органи.
Не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по посочените от касаторите въпроси.
На първо място при определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно изпълнение на наказанието лишаване от свобода, въззивният съд се е съобразил със задължителните указания , дадени във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД с ППВС № 4/ 1968 год. като подробно е посочил при преценката на какви критерии определя размера на обезщетението: преживяния психически и емоционален стрес от страна на В. поради оставането му в затвора за продължителен период над определения размер на наказанието, продължителността на „надлежаването „ – 3 год., 3 месеца и 28 дни, личността на пострадалия, възрастта и социалния му статус. Следователно размерът на обезщетение не е определен бланкетно „ по справедливост“, а при съобразяване на изложените вече критерии. По този въпрос не е налице и второто посочено основание за допустимост на касационното обжалване – по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК ,доколкото преценката за справедливия размер на обезщетението е конкретна при всеки отделен случай, с оглед конкретните факти , поради което не може да се прави паралел и формира извод за противоречива съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД.
Не е налице основание за допустимост по чл. 280,ал.1 ,т.З ГПК и по втория формулиран от касаторите въпрос. Последното е така доколкото съдебната практика безпротиворечиво приема, че отговорността по чл. 2,ал.1,т.6 ЗОДВ е обективна – тоест преценява се факта дали е налице изпълнение на наказанието „ лишаване от свобода“ над определения срок без да се изследват причините за това и без да има значение субективното отношение респ. вина органите в резултат на чиито действия се е стигнало до това „надлежаване“ . Тази практика на съдилищата е правилна и в съответствие със закона, поради което не се налага нейното преодоляване.
С оглед на изложеното касационно обжалване на постановеното въззивно решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , състав на 30-
то г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 340 от 23.11.2009 год., постановено по гр.д. № 633/2009 год. на Апелативен съд[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: