О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 911
София, 17.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 417 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Г. С. от гр. П., чрез процесуалния му представител адв. С, против въззивното решение № 2* от 9 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г., с което е отменено решение № 1* от 6 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г. и вместо него исковете на касатора против Г. Д. А. от гр. П., за заплащане на сумата от 12 хиляди лева неизплатен остатък от сумата от 17 хиляди лева и сумата от 1675,51 лева като левова равностойност на 1150 щатски долара към датата на подаване на исковата молба, дължими по договор за заем, както и сумата от 8062,15 лева обезщетение за забава върху двете главници за периода 31 май 2004 г. – 16 октомври 2008 г., са отхвърлени като неоснователни.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, защото съдът допуснал в първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразило се в ограничаване на правата на страна по делото, като съдът не е указал на ответника за последствията от неизпълнението на задължението му да отговори на посочените въпроси; неверен е изводът на въззивния съд, че първоинстанционният съд е приложил неправилно чл. 176 ал. 3 ГПК. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, наречено от касатора “уточнение на касационната жалба”, се сочи, че решението на казуса ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като в същия смисъл е и определение на ВКС по чл. 288 ГПК; ако съдът счете, че не е налице основание за допускане до касационен контрол, то въззивният съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон; първоинстанционният съд е счел, че при прилагане на чл. 176 ал. 3 ГПК следва да се счете за доказано, че спорната сума е предадена на ответника; решението е и в противоречие с практиката на ВКС – грешки на въззивния съд при формиране на вътрешното му убеждение – сочат се две решения на ВКС.
Ответникът Г. Д. А., чрез служебния си защитник адв. К, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК сочи, че касаторът не е изпълнил в срок задълженията си да отстрани недостатъците на молбата, поради което тя е недопустима, както и доводи за липса на основание за допускане на атакуваното решение до касационен контрол и за неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че още с доклада по делото първостепенният съд указал на касатора, че в негова тежест е да установи, че е предал на ответника претендираните суми в лева и валута и че ответникът ги е получил; предвид забраната за установяване на тези факти със свидетелски показания, били допуснати въпроси по реда на чл. 176 ГПК към ответника; разписката от ответника следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото, като в нея не е посочено основанието за възникването на признатия паричен дълг, а само индиция за договорни отношения между страните; не следва да бъдат приложени последиците на чл. 176 ал. 3 ГПК, защото в призовката на ответника не са били вписани последиците от неизпълнението на задължението на ответника да отговори на поставените въпроси, а му е било съобщено само за последиците от неявяването му в съдебно заседание, поради което неявяването му не дава възможност да се обоснове приложението на посоченото правило.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Макар да не е поставен конкретен процесуалноправен въпрос, поради стореното от касатора препращане към определение № 78 по гр.д. № 2* за 2008 г. на ІІ ГО и поясненията, сторени в уточнението, следва да се приеме, че касаторът поставя въпроса за точното приложение на чл. 176 ал. 3 ГПК във връзка с възможностите, които има съдът в случай, че е допуснал нарушение при уведомяването на страната във връзка с нейното задължение.
В разглеждания случай този въпрос е обуславящ изхода на делото. Следва да се отбележи, че ВКС вече е постановил решение по реда на чл. 290 ГПК по гр.д. № 2* за 2008 г. на ІІ ГО, с което е разрешен отчасти посоченият процесуалноправен въпрос – ВКС приема, че обясненията на страните могат да бъдат ползвани като доказателствено средство само в случай, че е спазен специалният ред за събирането им – поставените въпроси, освен че трябва да са ясни, точно формулирани по начин, изключващ страната да отговори неправилно поради неразбиране на въпроса, което би накърнило интереса й, следва да бъдат вписани в съобщението, в което страната се уведомява за задължението й да се яви лично пред съда, както и за последиците от неявяването или отказа да даде отговор. Освен това съдът изрично сочи, че, за да се приеме за доказано обстоятелство, на въпросите относно които страната е отказала да отговори или е дала неясни или уклончиви отговори, съдът трябва да се уверил, че това поведение не е резултат от объркване или неразбиране на въпросите, както и да е предупредил страната за възможността тези обстоятелства да се приемат за доказани.
Разрешението на поставения процесуалноправен проблем в разглеждания случай е във връзка с възможностите, които съдът има, в случай, че е допуснал нарушение при уведомяването на страната за нейното задължение. На този въпрос се дължи отговор в процедурата по чл. 290 ГПК, поради наличие на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Освен посоченият процесуалноправен въпрос касаторът излага и съображения за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по грешките на въззивния съд при формирането на вътрешното му убеждение, като сочи две решения на състави на ВКС.
Преди всичко следва да се отбележи, че посочените две решения – № 26 по гр.д. № 1* за 2003 г. на ІІ ГО и № 1* по гр.д. № 4* за 2007 г. на V ГО, са постановени от състави на касационния съд при действието на отменения ГПК, поради което не попадат в рамките на задължителната съдебна практика по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Следователно, касаторът на практика се позовава на второто основание на посочения текст – по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, визиращо противоречивото разрешаване на правен въпрос от съдилищата.
Преценката на посочените съдебни решения не разкрива твърдяното от касатора противоречиво разрешаване на поставения въпрос. Вярно е, че и в двете решения е обсъдено законосъобразното прилагане от страна на съда на правилото на чл. 114 ГПК (отм.), уреждащ аналогични правила относно обясненията на страните и последиците от неизпълнението на това им задължени с правилото на чл. 176 от действащия ГПК. В разглеждания случай въззивният съд е констатирал неправилно приложение на чл. 176 ал. 3 ГПК, поради което не е ясно в каква връзка касаторът твърди наличието на грешки на въззивния съд при формиране на вътрешното му убеждение като противоречиво разрешаван въпрос. Затова и по този проблем касационното обжалване не следва да се допусне.
Държавна такса от касатора не се дължи предвид освобождаването му от внасяне на разноски с разпореждане от 13 ноември 2008 г. по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2* от 9 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: