– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 912
гр. София, 14.07.2015 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 17.06.2015 (седемнадесети юни две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3201 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 1042/10.02.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, постановено по гр. д. № 15460/2014 година, касационна жалба с вх. № 44 942/06.04.2015 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил решение № ІІ-64-91/26.04.2014 година на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 64-ти състав, постановено по гр. д. № 54 240/2013 година, с което първоинстанционният съд по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е признал за незаконно уволнението на Г. Л. Р., извършено със заповед № 5672/25.10.2013 година на изпълнителните директори на [фирма] [населено място], отменил го е като такова и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е възстановил Р. на заеманата преди уволнението длъжност”техник” в сектор „B. Планиране на мрежата-Юг”, отдел „Планиране на мрежата за безжичен достъп”, дирекция „Планиране на достъпа и преноса на мрежата, направление Главен директор към [фирма] [населено място]. В касационната жалба се излагат доводи за това, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че за работодателя [фирма] [населено място] е възникнало задължението да извърши подбор. Сочи се, че е налице действително съкращение в щата, при което не е възникнало задължение за извършване на подбор, тъй като заеманата от Г. Л. Р. длъжност е съкратена изцяло. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. и т. 2 от КТ да бъдат отхвърлени. [фирма] [населено място] счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. Л. Р. е подал отговор на същата с вх. № 72 456/04.06.2014 година, с който е изразил становище, че не са налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, а ако такова бъде допуснато оспорва жалбата като неоснователна.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 04.03.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 44 942/06.04.2015 година. Поради това, като се има предвид това, че 04.04.2015 година и 05.04.2015 година са неприсъствени дни, с оглед правилото на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от [фирма] [населено място] в подаденото от него изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е приел, че [фирма] [населено място] не е изпълнил задължението по указания на съда да представи по делото наред с трудовия договор и допълнителните споразумения, още връчените на Г. Л. Р. длъжностни характеристики. С оглед на това въззивният съд е приел, че са приложими негативните последици на регламентираната в чл. 146, ал. 3, изр. 2 от ГПК санкция по отношение на дружеството. Освен това е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 161 от ГПК и тъй като [фирма] [населено място] не представя длъжностните характеристики, трябва да се приеме за доказано наличието на задължение на работодателя да извърши подбор, какъвто в случая не е бил извършен. С оглед на това прекратяването на трудовото правоотношение на Г. Л. Р. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ е прието за незаконосъобразно. Въз основа на тези изводи съставът на Софийски градски съд е приел, че предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са основателни и прекратяването на трудовото правоотношение на Р. трябва да бъде отменено като ищецът бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Съдът е посочил, че поради тези си изводи няма обективна възможност да бъде споделено оплакването на [фирма] [населено място], че изводът на районния съд, че процедурата по съкращаване на щата е незаконна бил неправилен, а Р. неоснователно е твърдял, че е трябвало да се извърши подбор. Посочено е, че при това положение обстоятелството дали заеманата от Р. длъжност и съответно щатна бройка е била съкратена при това реално или не е без правно значение за производството. Според въззивният съд няма основание за отмяна на правилно първоинстанционно съдебно решение с постановяване на друго за отхвърляне на исковете, поради това, че изводите на двете съдебни инстанции се припокриват изцяло.
В мотивите на решението си съставът на Софийски градски съд е посочил, че констатира липса на изложение на фактически обстоятелства в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и предизвестието към нея, относими към посоченото правно основание-чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Според въззивният съд липсата на такива мотиви има за последица незаконност на извършеното със заповедта прекратяване на трудовия договор. Това води до незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на Г. Л. Р. на формално основание, което, ако е било въведено като предмет на спора с исковата молба или със становището от 24.03.2014 година би довело до отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение само на това основание, без да бъде необходимо разглеждането на спора по същество. Такова основание обаче не е въведено като предмет на спора от страна на Г. Л. Р., тъй като се сочело, че записаното в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение не отговаряло на действителното такова, доколкото работодателят е уволнил възстановения на работа служител незабавно, като формално е изпълнил осъдителното съдебно решение за възстановяване на работа, но на практика е прекратил възстановеното правоотношение на следващия ден. Въпреки това въззивният съд е приел, че следва да отбележи, че въпросът е разрешен с решение № 416/03.12.2013 година, постановено по гр. д. № 1844/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за това законосъобразно ли е при прекратяването на трудово правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, в едномесечното предизвестие и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде посочено единствено правното основание-чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ-съкращаване в щата или условие за законосъобразност на извършваното уволнение е заповедта да бъде допълнително мотивирана. Видно от изложеното по-горе в мотивите на обжалваното решение действително се съдържа произнасяне на съда по този въпрос. Това обаче не е достатъчно, за да бъде допуснато касационно обжалване на решението. За да се допусне такова поставения с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпрос трябва да отговаря на установените с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС критерии, а именно да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая въпросът за евентуалната незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение поради липса на мотиви в заповедта за това не е бил включен в предмета на спора по конкретното производство. Нито с исковата молба, нито впоследствие в хода на производството Г. Л. Р. не е въвел по надлежния ред твърдението за липса на мотиви в заповедта като основание за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото му правоотношение. От друга страна за съдилищата, които разглеждат спора не разполагат с правомощия да извършват служебна проверка за законосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, която да обхваща всички предпоставки за упражняването му, включително и тези, които не са наведени от страните. Ако въпреки липсата на такова правомощие такава проверка бъде извършена, разрешеният при нея правен въпрос може да бъде основание за допускане на касационно обжалване, в случай че е обусловил правните изводи на съда. Видно от посоченото по-горе съставът на Софийски градски съд изрично е посочил, че липсата на мотиви в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Г. Л. Р. не е надлежно въведена в предмета на спора като основание за незаконосъобразност на уволнението. Съдът е изложил становището си, че ако тази липса е била предмет на спора, то прекратяването на трудовото правоотношение би било незаконосъобразно само на това основание. С оглед на това въпросът за мотивите на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е обусловил правните изводи на съда за незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на Г. Л. Р.. Поради това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по формулирания от [фирма] [населено място] материалноправен въпрос. За да постанови решението си съставът на Софийски градски съд е приел, че с оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на Г. Л. Р., а именно чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, за [фирма] [населено място] е възникнало задължението за извършване на подбор по чл. 329 от КТ, което задължение не е било изпълнено. Именно незаконосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение, която неизпълнението на задължението за подбор влече след себе си, е обосновала правните изводи на съда за незаконосъобразността на уволнението на Р. и за основателността на предявените от него искове. Затова касационно обжалване би могло да се допусне по въпроси свързани с тези изводи на съда и по тези свързани с предпоставките за приложението на чл. 161 от ГПК, който е послужил като основание на въззивния съд да обоснове изводите си. Такива въпроси обаче не са поставени в изложението на [фирма] [населено място], а не могат да бъдат формулирани служебно от съда въз основа на твърденията на касатора и изложените от него факти и обстоятелства в изложението и касационната жалба. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК и основанията за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК съществува връзка. Общият въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, по който се допуска касационно обжалване трябва да е свързан с някое от конкретните основание за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК, тъй като целта на допускането на касационното обжалване е да се провери произнасянето на съда по този въпрос. Затова не може да се иска допускане на касационно обжалване по въпрос, по който няма оплакване в касационната жалба. Видно от мотивите на подадената от [фирма] [населено място] касационна жалба с нея се оспорват изводите на въззивния съд, че за работодателя е възникнало задължението да извърши подбор по чл. 329 от КТ, но не се съдържат оплаквания за това, че съдът неправилно е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Р. не е мотивирана по надлежния ред..
С оглед на горното обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване по формулирания от [фирма] [населено място] правен въпрос. Освен това само формулирането на такъв въпрос не е достатъчно, за да се допусне касационно обжалване на решението. Касаторът трябва да посочи и коя от трите хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК според него е приложима към формулирания правен въпрос. В случая касаторът не е изложил твърдения, че формулирания от него въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и не е посочил такава практика. Не са изложени твърдения за това, че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата и не са ангажирани доказателства за това. Предвид на това не може да се приеме, че касаторът твърди една от двете хипотези по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване на решението. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] формално е посочило като основание за допускане на касационно обжалване разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, която предвижда, че касационно обжалване се допуска когато поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Преценката дали правния въпрос отговаря на тези критерии се извършва от ВКС въз основа на твърденията на касатора и изложените от него факти и обстоятелства в изложението за допускане на касационно обжалване, обосноваващи приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Когато такива липсват касационно обжалване не може да бъде допуснато само на основание формалното посочване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предвид на изложеното по-горе не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 1042/10.02.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, постановено по гр. д. № 15460/2014 година и такова не трябва да се допуска като с оглед изхода на делото [фирма] [населено място] ще трябва да заплати на Г. Л. Р. сумата от 400.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1042/10.02.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, постановено по гр. д. № 15460/2014 година.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] да заплати на Г. Л. Р. от [населено място], [улица], ет. 4, с ЕГН [ЕГН] сумата от 400.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.