4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 912
С., 15.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 277/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] ( [фирма]) против въззивно решение № 421 от 20.10.2010 г. по гр. дело № 663/2010 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 921 от 21.05.2010 г. по гр. дело № 7118/2009 г. на Русенски районен съд, с което е отменена заповед № 34 от 30.09.2009 г. на управителя на [фирма] [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение с П. П. Б., поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – ръководител промишлено експлоатационен район и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 543,96 лв. за периода 01.10 – 12.10.2009 г. със законните последици.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика – съдебни решения по гр. дело № 748/2001 г. ВКС, гр. дело № 344/2009 г. ВКС и гр. дело № 127/2009 г. ВКС с обжалваното решение е разрешен въпроса за съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” по чл. 195, ал. 1 КТ, чрез което обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът П. П. Б. в писмен отговор на касационна жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 КТ е поставен въпроса за съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, с оглед изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, предвид приетото с обжалваното решение, като основание за незаконност на заповедта, че същата не сочи времето на извършване на изброените дисциплинарни нарушения, което не може да се установи и от документите, към които препраща заповедта, както и че е налице неяснота относно конкретните нарушения на трудовата дисциплина, които не са индивидуализирани според изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.
По приложението на чл. 195, ал. 1 КТ има създадена съдебна практика по чл. 291 ГПК със задължителна характер, според която задължението за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването за еднократност на наказанието (чл. 189,ал. 2 КТ), с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказаното лице за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговоря на чл. 195, ал. 1 КТ – нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин; да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или въведени от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция; да е посочено кога е извършено дисциплинарното нарушение, чрез посочване на дата, а ако спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения. В този смисъл са решенията по гр. дело № 518/2009 г. четвърто г. о. ВКС, гр. дело № 999/2009 и гр. дело № 410/2009 г. и двете на четвърто г. о. ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Обжалваното решение не влиза в противоречие с посочената съдебна практика, не влиза в противоречие и с представеното съдебно решение по гр. дело № 344/2009 г. на ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което се сочи, че нарушенията на трудовата дисциплина се конкретизират по фактическите им признаци, което не означава да се изисква от работодателя и анализ на длъжностната характеристика, като е достатъчно в мотивите да са посочени нарушенията на конкретните задължения, а въпросът за изясняване на обема и причините за неупражняването им в конкретната ситуация е въпрос по същество. Когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за действие, то следва да бъде посочено от обективна страна, а когато нарушението се изразява в бездействие на ръководител, това бездействие следва да е конкретизирано с конкретно задължение, възложено от работодателя.
С обжалваното решение е прието, че процесната заповед в нито едно от изброените дисциплинарни нарушения не е посочено време на извършване, нито е фиксиран период и това не може да се извлече от посочените в заповедта документи, както и че няма индивидуализиране на конкретните деяния по обективни признаци, преценено в съответствие с посочената съдебна практика, че заповедта не отговоря на изискванията за съдържание по чл. 195, ал. 1 КТ и е незаконна.
Представените от жалбоподателя останали съдебни решения касаят приложението на чл. 193 КТ и нямат отношение към поставения правен въпрос, който с оглед на изложеното, не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна направени съдебни разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 421 от 20.10.2010 г. по гр. дело № 663/2010 год. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на П. П. Б. съдебни разноски за касационното производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ