Определение №912 от 15.7.2013 по гр. дело №1476/1476 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 912
София, 15.07.2013 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1476 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 8248 от 08.12.2012 година по гр.д. № 8587/2012 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 17.04.2012 г.по гр.д. № 49772/2011 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от С. Х. П. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е работила в ответното дружество като „заместник управител магазин” в „С. Център София” по безсрочно трудово правоотношение, прекратено от работодателя със заповед № 19 от 20.09.2011 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено законно, след валидно решение за съкращаване на щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност и извършен подбор по чл. 329, ал.1 КТ, както и че заповедта за уволнение е подписана от надлежно упълномощено от работодателя лице в рамките на предоставените му пълномощия.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от С. Х. П. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса допустимо ли е въззивният съд да формира изводите си въз основа на доказателства, приети след преклузивния срок за представянето им. Приложено е решение № 217 от 30.07.2010 г. по гр.д. № 367/2009 г. на ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса може ли работодателят да възлага правомощия за прекратяване на трудовото правоотношение на друго лице и какъв е кръгът на лицата, на които може да бъде възложено това правомощие.
Ответницата по касационната жалба [фирма] я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Въпросът допустимо ли е въззивният съд да формира изводите си въз основа на доказателства, представени след преклузивния срок не е обуславящ изхода на делото. Извън обстоятелството, че доводът за липса на представителна власт на подписалия заповедта за уволнение е несвоевременно въведен, поради което не е следвало да бъде обсъждан от съда (решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о. ВКС), то и представителната власт на подписалия волеизявлението за прекратяване на трудовия договор е потвърдено още с подаване на отговора на исковата молба, т.е. представеното пред въззивната инстанция изрично пълномощно е без правно значение за изхода на делото – решение № 442 от 11.01.2013 г. по гр.д. № 439/2012 г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид изложеното, не е обуславящ изхода на делото въпросът може ли работодателят да възлага правомощия за прекратяване на трудовото правоотношение на друго лице. Независимо от това, повдигнатият въпрос е намерил разрешение с постановяването на Тълкувателно решение № 6 от 2012 г., съгласно което работодателят може да делегира правата за прекратяване на трудовото правоотношение и извън случаите на чл. 192, ал.1 КТ, тъй като нито Кодексът на труда съдържа забрана за това упълномощаване, нито естеството на този акт изисква личното действие на работодателя.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8248 от 08.12.2012 година по гр.д. № 8587/2012 година на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top