О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 912
София, 17.10.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 687 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от О. с. п. з.-гр.П. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, постановено на 22.03.2011г. по гр.д.№1284/2010г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на ОСЗ-гр.П. по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ по предявения от Р. Н. А. иск,че наследниците по закон на Л. И. М.,починал на 26.06.1961г., имат право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху земи до ? идеална част от нива в м.”О. п.”-4.2 дка,нива в м.”К. л.” от 4 дка,нива в м.”Г. б.” от 4.5 дка,нива в м.”К.” от 3 дка,нива в м.”К.” от 3 дка,нива в м.”Р. к.” от 4 дка,нива в м.”Б.” от 5 дка,нива в м.”У.” от 4 дка,ливада в м.”Г.” от 2 дка,ливада в м.”П.г. б.” от 2 дка, нива в м.”П. с.” от 3 дка,нива в м.”Л.” от 7 дка,нива в м.”Г. б.” от 3 дка,нива в м.”Г. б.” от 5 дка,нива в м.”Н. г.д.” от 3 дка,нива в м.”Т. м.” от 3 дка,нива в м.”Ц.” от 7 дка,нива в м.”Х.” от 3 дка и нива в м.”О. м. п.” от 3 дка в землището на [населено място], [община].
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса допустим ли е иск по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ в случаите,когато се е променил титуляра на правото на собственост върху земеделска земя като правото е преминало в патримониума на наследник на лицето,възстановяване правото на собственост на което се иска,при положение,че това право вече е възстановено на наследника.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Р. Н. А. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че ищцата е наследник по закон на Л. И. М.,като от представените по делото доказателства е установено,че същият е бил собственик на описаните в исковата молба земеделски земи. По преписка от 1992г. са заявени за възстановяване земеделски земи на наследници на Х. Л. И.,син на общия наследодател Л. И. М. в местностите “З. б.”, ”Б..л.”,”Ч.”,”Б.”,”О.”,”Л.”,”О. п.”,”Ц.”,”Х.”,”Н. г. д.”,”К.”,Г. б.”, ”З. б.”,”П.”,”П. г.Б.”,П. л.”,”Г.”,”М. ч.”,”С. л.”,”П. л.”,”К. л.” в землището на [населено място],като правото на собственост е удостоверено с опис-декларация. Въз основа на сравнение на преписката и представените по делото документи за собственост е прието за установено,че единствено е налице частично съвпадение в местонахождението на заявените по преписката на Х. Л. земеделски земи и тези по исковата молба. Прието е,че не са идентични нито площите,нито границите им,с оглед на което е прието, че с посочената преписка са заявени земеделски земи,различни от тези,за които е заявено право на възстановяване по настоящето дело,като заявление по чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ на наследниците на Л. И. не е подавано. Прието е,че с оглед разпоредбата на чл.127 ГПК/отм./ ОСЗ,която е твърдяла,че земите са заявени,е следвало да докаже този факт.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по поставения въпрос касаторът сочи определение №426/17.06.2005г. на ВКС,ІV ГО по ч.гр.д.№323/2005г.,в което е прието,че за да се прецени дали земята по исковата молба е вече заявена по административен ред,следва да се установи идентичност между описаните в заявлението и в исковата молба имоти,като се има предвид,че недвижимите имоти се индивидуализират не само с местонахождение и квадратура,но преди всичко с граници.
Аналогично становище е изразено и в обжалваното решение-изводът за основателност на иска е основан на констатация за липса на идентичност между имотите,заявени за възстановяване през 1992г. от наследниците на Х. Л. и описаните в исковата молба по настоящето дело,като са изложени и съображения,че установяването на идентичността е следвало да се извърши от ОСЗ,която е въвела този въпрос в спорния предмет,но не е ангажирала доказателства за идентичността.
Представено е и определение №555/11.10.1999г. по ч.гр.д.№208/1999г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието,че съдът служебно следи за допустимостта на предявения иск,вкл. като дава указания за доказване наличието на предпоставки за допустимостта му.
В случая не е налице противоречиво разрешаване на процесуалноправен въпрос,доколкото в касационната жалба не се поддържа на ищцата да не са били дадени указания за установяване на обстоятелството,че имотите не са били заявени за възстановяване. Основният въпрос е дали това обстоятелство е установено и кой е следвало да докаже наличие на идентичност между имотите по преписката от 1992г. и по настоящата искова молба,след като няма спор,че заявление за възстановяване на собствеността на наследниците на Л. И. по чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ не е било подавано и доводът за идентичност на имотите по исковата молба и по заявлението на Х. Л. е въведен от ОСЗ.
Не е налице противоречие в практиката на съдилищата по поставения от касатора въпрос,поради което според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 22.03.2011г. по гр.д.№1284/2010г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: