5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 912
С., 03,12,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №444/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място] против решение № 1982 от 30.10.2014 г. по гр.д. № 155/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касация – А. И. Ю., А. А. Ю. и А. И. Ю., всичките от [населено място], чрез пълномощника им – адв.Д. С. са на становище, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество жалбата е обсъдена като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си- адв. М. Г. е поддържал, че правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е свързан „ с критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение”.Страната е поддържала противоречие с ППВС 4/68г.и с изброени от него решения по чл.290 ГПК., според които, съобразно разбирането на касатора „ посоченият порок на съдебен акт е основание за касационно обжалване”. Посочено е примерно основание за допускане на касационно обжалване, като е цитирана част от решение по чл.290 ГПК – № 93/11 на ВКС, ІІ т.о. във връзка с приетото с това решение относно понятието „ справедливо „ обезщетение и от това е изведено, че и настоящето решение следвало да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са съобразени изискванията въведени с ППВС №4/68г. Направен е извод, че решението на „АС София относно размера обезщетението е в противоречие с ППВС №4/68г.” В тази връзка е интерпретирана и възпроизведена част от постановлението, като са разгледани и решения постановени по чл.290 ГПК, с които е третиран въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД. Страната е посочила, че по отношение на въпроса за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия приетото от САС било в противоречие с ППВС №17/63 и „прилагане на процесуалния закон и равенството на страните в процеса”. В тази връзка е направено оплакване за неправилност на приетото от съда, като е разгледано разбирането на страната, че дори и да не е въведено валидно възражение за съпричиняване,съдът следвало да го разгледа Направено е и оплакване, че в нарушение изискванията на ППВС № 7/78г. е разрешен въпроса, свързан с определяне на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”.Страната е цитирала част от мотивите на тази тълкувателна практика, съдържаща указание, че съдилищата следва да изясняват доколко риска и интереса е бил налице при възникването на правоотношенията, дали с настъпване на застрахователното събитие няма изменение на обстоятелствата, при които са възникнали.О. е посочено, че тези обстоятелства не били изяснени от САС. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираният от него първи въпрос, дори и от него да бъде изведен релевантен, установява само общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен, конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не са развитите оплаквания за неправилност на акта, нито общите доводи за значението на присъжданите обезщетения по чл.52 ГПК. Както бе отбелязано дори и да се приеме, че е поставен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД и страната сочи противоречие с цитираната практика, то отново не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване, поради общия и несвързан с конкретни изводи на съда характер на доводите. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г._/ както е посочила и страната/, с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос с тази практика, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване. Не са сочени и конкретни доводи за наличие на отклонение на изводите на въззивната инстанция от тази практика, а тя само общо е разгледана и е развито оплакване, че съдът не е спазил дадените по тълкувателен път указания, което не обосновава наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а съставлява общо оплакване за неправилност на изводите по размера на обезщетението, което е ирелевантно в производството по чл.288 ГПК.
По отношение на поставения въпрос относно приложението на чл.51 ,ал.1 ГПК. Оплакванията на касатора, изцяло общи и за неправилност на изводите не са свързани с приетото от съда, който е обосновал липсата на валидно въведено възражение за съпричиняване на вредата с това, че в отговора на исковата молба не се съдържат конкретни твърдения относно това с кои свои действия пострадалия е допринесъл за вредоносния резултат. Въпреки този извод, обаче, съдът е разгледал възражението като е обсъдил изрично установените факти по спора, с оглед наличие на основания за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и е приел, че по делото не е установено пострадалия водач да нарушил правилата за движение, а за инцидента е виновен единствено деликвента. Спрямо тези правни изводи не е поставен правен въпрос а е сочено общо противоречие с ППВС № 17/63. Или с оглед липсата на релевантен правен въпрос, т.е. такъв свързан с решаващите изводи на съда по конкретния спор и общите оплаквания за неправилност на акта, отново несъдържащи конкретни доводи, свързани с поведението на пострадалия, което да е довело до процесните вреди, то не са налице и валидни доводи по поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Изложението на страната съдържащо, нейното разбиране за служебно общо разглеждане на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, също така не установява предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Не обосновава валидно довод за допускане на касационно обжалване на акта и оплакването, че не е установено наличие на застрахователно правоотношение. Доколкото, съдът е формирал изводи по неговото наличие, като тези изводи са решаващи за постановения резултат, следва да се приеме, че направеното оплакване е оплакване за неправилност на приетото, а то е ирелевантно спрямо допускането на касационно обжалване, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт, така определени и от нея са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл.87, ал.3 ГПК на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 3600лв. за всеки един от тримата ответници, така както е поискано, съобразно списъка по чл.80 ГПК и доказано в производството с приложените платежни документи.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1982 от 30.10.2014 г. по гр.д. № 155/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗД [фирма] – [населено място] да заплати на А. И. Ю., А. А. Ю. и А. И. Ю., -на всеки един от тях по 3600лв.- разноски направени пред касационната инстанция
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: