О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 912
гр. София, 30.11.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 704/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
К. Б. К., кмет на [община] е обжалвал въззивното решение на Шуменския окръжен съд № 192 от 21.06.2012г. по в.т.д.№ 51/2012г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] [населено място] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставите на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, тъй като формулираните въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са предопределили крайните изводи на съда. Те сочат на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения , които по същество са касационни основания по чл.281 ГПК, а не селективни критерии по чл.280 ал.1 ГПК.
Шуменският окръжен съд е потвърдил решението на Шуменския районен съд № Т-36 от 31.05. 2010г. по т.д. № 1765/2008г., с което е отхвърлен предявения от [община] против [фирма] [населено място] положителен установителен иск за собственост. Съдът е приел, че според правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса и с оглед твърденията в исковата молба, ищецът е следвало да докаже, че спорните имоти са били държавна собственост, че същите към момента на влизане в сила на §7 от ПЗР на ЗМСМА/1991г./ са имали предназначение по т.3, 4 и 6. Съответно, ако това доказване бъде осъществено, ответникът трябва да докаже наличието на твърдяната от него забраната на §7, ал.2 от ЗМСМА – че имотите са включени в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество, чийто правоприемник се явява. Изложени са съображения, че актът за държавна собственост има доказателствена сила за правото на собственост само доколкото в него е посочено конкретно годно придобивно основание, по силата на което имотът е преминал в патримониума на държавата. Поради факта, че в първоначално съставения акт за държавна собственост не е посочено придобивно основание, съдът е приел за недоказана собствеността на държавата върху имота към момента на влизане в сила на §7 от ПЗР на ЗМСМА. От друга страна е направен извод, че е доказано правоприемство между ответното дружество и ТП”Б. ”, в чийто капитал са били включени имотите, актувани като държавна собственост, от което следва, че имотът не е бил държавна собственост към този момент.
При това съдържание на мотивите, поставените в изложението за допускане на касационното обжалване въпроси: при режима на единна държавна собственост , какво е правното значение на липсата на съставен акт за държавна собственост към 17.09.1991г.; при спор за трансформация на държавна собственост след 1991г. длъжен ли е съдът да изследва и да изложи мотиви по конкуриращите се основания на двете страни по спора – §7 ал.1 и 2 ЗМСМА и има ли различие в прилагането и тълкуването на материалните разпоредби на §7 т.2,4 и 6 ПЗР ЗМСМА както и § 42 от Закона за общинската собственост , които произтичат от уредбата на правото на общинска собственост в Конституцията, не са обуславящи за делото. Съдът не е направил решаващ извод, че единствено съставянето на акт за държавна собственост е условие за доказване на правото на собственост на държавата, а е посочил, че конкретно съставеният акт за държавна собственост не доказва твърдяното придобивно основание към момента на влизане в сила на ЗМСМА. На следващо място съдът е обсъдил двете конкуриращи се основания на насрещните страни и конкретно условията на §7 ал.2 от Преходните и заключително разпоредби на ЗМСМА като е приел, че те са осъществени , което изключва правото на държавна собственост. Въпросът за тълкуването на разпоредбата на § 42 от Закона за общинската собственост също не е релевантен за спора. Той не е обсъждан от въззивния съд, нито е имало основание да бъде обсъден, защото § 42 ЗОС се отнася за застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, за които е предвидено, че преминават в собственост на общините, докато за процесните имоти съдът е приел въз основа на изслушаните технически експертизи, че не са обхванати от застроителен и регулационен план , а теренът е заснет с оглед изработването на карта на възстановената собственост. Ето защо поради отсъствие на общото основание на чл.280 ал.1 ГПК – посочените от касатора правни въпроси да са от значение за делото и да са обусловили решаващите изводи на съда с оглед разясненията в ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК касационното обжалване не може да се допусне. В останалата част изложението съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, състояща се в неизпълнение на задължението на съда за анализ на събраните доказателства, които не са относими в производството по чл.288 ГПК, защото то няма за предмет проверка на обжалвания съдебен акт по същество, а единствено установяване дали са налице критериите на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд , първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд № 192 от 21.06.2012г. по в.т.д.№ 51/2012 г. по жалбата на [община] вх.№ 4460 от 24.07.2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: