1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 912
гр. София, 30.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: В. А.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3982 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Х. Д. като [фирма], [населено място] срещу определение № 503 от 17.07.2013г. по ч. т. дело № 2387/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от едноличния търговец частна жалба с вх. № 46636/18.04.2013г. срещу протоколното определение от 11.04.2013г. по гр. дело № 4288/2012г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение нейна молба с вх. № 39631 от 03.04.2013г. /погрешно означена като „жалба”/, съдържаща искане делото да се гледа вместо от състав на административното отделение на този съд /комуто е било разпределено на случаен принцип/ – от състав на неговата въззивно – гражданска колегия.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 121 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК. Излага доводи за неправилност на съображенията на ВКС, свързани с функционалната подсъдност на делото, тъй като частната жалба е против определение, свързано с възражение за родова неподсъдност поради това, че се касае до гражданскоправен спор, а не административен. Моли определението на ВКС да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се разреши въпросът във връзка с възражението за неподсъдност.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Методи Б. оспорва частната жалба, поддържа становище за правилност на определението на ВКС и моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от А. Х. Д. като [фирма], [населено място] частна жалба с вх. № 46636/18.04.2013г. срещу протоколното определение от 11.04.2013г. по гр. дело № 4288/2012г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение нейна молба с вх. № 39631 от 03.04.2013г. /погрешно означена като „жалба”/, съдържаща искане делото да се гледа вместо от състав на Административно отделение на Софийски градски съд – от състав на Въззивно – гражданска колегия на същия съд, ВКС, ТК, състав на Първо отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като определението на СГС не подлежи на обжалване – нито прегражда по-нататъшния ход на делото пред съответния въззивен съд /СГС, действащ като въззивна инстанция/, нито попада в категорията на изрично предвидените обжалваеми пред по-горен съд актове. Изводът за недопустимост на частната жалба е аргументиран с довода, че вътрешното разпределяне на дадено дело за разглеждане от състав на колегия или отделение на съответния в инстанционен порядък съд е изключено от съдържанието на понятието за родова и местна подсъдност по смисъла на чл. 121 ГПК.
Обжалваното определение на ВКС, ГК, състав на Първо отделение е правилно. Определението, с което въззивният съд се произнася по молба за разглеждане на делото от състав на Въззивно-гражданска колегия на СГС вместо от състав на Административно отделение на същия съд, не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК – не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че с него не се прекратява производството пред сезирания с въззивната жалба съд, нито е изрично предвидено в закона съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Д. на частната жалбоподателка за неправилност на съображенията на ВКС поради това, че частната жалба е против определение, свързано с възражение за родова неподсъдност с оглед наличието на гражданскоправен спор, а не административен, е неоснователен. Подсъдността на делото означава компетентността на съда да разглежда определена група дела, като чрез правилата на родовата подсъдност се определя на кой съд като първа инстанция е подсъдно делото /на районния или окръжния съд/, чрез правилата на местната подсъдност делата се разпределят между съдилищата от същата степен, а чрез правилата на функционалната /инстанционната/ подсъдност се извършва разпределяне на правосъдните функции по едно и също гражданско дело между различни по степен съдилища. Възражението за разглеждане на въззивната жалба вместо от съдебния състав на административно отделение, на който делото е разпределено на случаен признак, от друг съдебен състав на въззивно – гражданско отделение не представлява възражение за неподсъдност по смисъла на чл. 119 ГПК, тъй като се касае до вътрешно разпределение на делата, подсъдни на същия съд /в случая Софийски градски съд/, между различни негови съдебни състави.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 503 от 17.07.2013г. по ч. т. дело № 2387/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.