3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 912
С., 06.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 265/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №1265 от 14.07.2011 г. по т.д. № 237/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №750 от 22.07.2010 г. по т.д. № 1685/ 2008 г. на СГС, с което по иска на [фирма] – [населено място], обл. П. срещу [фирма] – [населено място] е приет за установен факта на нарушението на изключителното право на ищеца върху регистрирана марка № 37634 ”И.”, изразяващо се в поставяне на знака на ищеца върху опаковки на стоки и предлагането им на пазара през м.април 2008 г. и м. май 2009 г., с оплакване за неправилност и нео – боснованост. В допълнение към касационна жалба жалбоподателят излага доводи в подкрепа на оплакването за незаконосъобразност и необоснованост на решението и на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК счита, че липсва практика на ВКС при наличието на конкурентни права, възникнали на различни правни основания от закона. Поддържа, че въззивният съд е обосновал решението си само с правата на ищеца, произтичащи от чл. 13 ал. 1 ЗМГО, без да отчита съществуването на еднакво по обем право на ответника, възникнало по силата на преживялото материално право на преждеползване – сочи, съгласно §3 от ПЗР на ЗМГО след отмяната на чл. 9 ЗТМПО законодателят е предвидил едногодишен срок за упражняване на процесуалните права, без да се произнася по статута на съществуващото материално право, че преживялото материално право на използване е основание за упражняване на процесуалните права, но неупражняването им не лишава носителя на материалното право от възможността да продължи да го ползва, което следва и от чл. 12 ал. 6 ЗМГО.
Ответникът по касационната жалба П. П. П. – ЕТ с фирма ”П. – 58 – П. П.” – с. В.Л., Пловдивска обл. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че не е налице поддържаното от жалбоподателя основание, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 76 ал. 1 т. 1 ЗМГО, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Посоченият от жалбоподателя правен въпрос не е релевантен за делото, тъй като по този въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационен контрол, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. С изложения правен въпрос жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност на решението – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 3 ГПК, което основание не е налице, тъй като изискването на закона е кумулативно – разрешения правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1265 от 14.07.2011 г. по т.д. № 237/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: