3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 912
гр. София, 08 декември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2963 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2432/18.02.2016 г. на И. А. Г. против въззивно решение № 2286/23.11.2015 г., постановено по въз.гр.д. № 3598/2015 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 3162/08.05.2015 г. по гр.д. № 1278/2007 г. на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден на основание чл.45, ал.1 ЗЗД да заплати на В. Д. К. сумата 2 400 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.04.2004г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се сочи, че съдебният акт в атакуваната му част е неправилен, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е релевирал доводи за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за морални вреди.
Ответната страна по жалбата – В. К. – не е подала писмен отговор и не е взела становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение досежно определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 2 400 лв., въззивният съд е приел, че на 25.09.2003 г. ответникът е нанесъл побой на ищцата В. К. на стълбищната площадка в [жилищен адрес] в@@7@ [населено място], в резултат на който на пострадалата е причинена лека телесна повреда- кръвонасядане на горна и долна устна, контузия на ляво тилно-теменна област на главата, кръвонасядане на лява предмишница, лява гривнена става и лява ръка. Получените от ищцата телесни увреждания са предизвикали остра реакция на стрес, която се е проявила в тревожност, напрегнатост, плачливост и необясним страх. В резултат на деянието пострадалата преживяла болки и страдания с продължителност от около 15 – 20 дни, с по-голяма интензивност по време на побоя и след него за срок от 4 – 5 дни, напълно възстановени към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция; както и посттравматично стресово разстройство с продължителност от една година. Въззивният съд е посочил, че нарушаването на телесната неприкосновеност на ищцата съставлява противоправно поведение, осъществено в нарушение на защитени с Конституцията на РБ и ЕКПЧ основни права и свободи на гражданите и на общия принцип да не се вреди другиму. Обсъждайки в съвкупност събраните по делото доказателства, медицинската документация, експертните заключения, както и характерът и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания и възрастта на увредения, съдът е приел, че е справедливо пострадалата да бъде обезщетена за установените и доказани морални вреди със сумата от 2 400 лв. Искът за разликата до предявения размер от 25 000 лв. е отхвърлен като неоснователен, като в тази му част решението е влязло в сила и не е предмет на обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
Материалноправният въпрос, свързан с критерият за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, не обуславя приложното поле на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По приложението на нормата на чл.52 ЗЗД има установена константна съдебна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/1968 г. и множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК (напр. – решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/ 2009 г., III г. о., решение № 39/22.02.2016 г. по гр. д. № 4374/2015 г., III г. о., решение № 20/ 08.02.2016 г. по т. д. № 3750/2014 г., I т. о. на ВКС и др.), според която паричният еквивалент на моралните вреди зависи от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и страдания, които за всеки конкретен случай са различни. Съдът преценява доказателствата като се ръководи от общоприетите принципи за морал, начина по който увреденото лице субективно е понесло вредата, преценявайки стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно възмездяване на морално увреденото лице.
Обжалваното решение не противоречи в правните си изводи на приетите разрешения в цитираната съдебна практика, доколкото съдът се е съобразил с изискването за конкретна преценка и анализ на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и се е ръководил от общоприетите принципи за морал, отчитайки характера и степента на травматичните увреждания, периода за възстановяване на пострадалата и начина, по който увреденото лице субективно е понесло вредата. Извън това, следва да се посочи, че поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за селектиране на жалбата му е аргументирано с представени копия на постановени от състави на ВКС определения в производството по чл.288 ГПК, които не представляват задължителна за съобразяване съдебна практика и евентуално противоречие на въззивното решение с тях не може да обоснове допускане на касационния контрол, съгласно даденото разрешение по т.2 от ТР№1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2286 от 23.11.2015 г., постановено по въз.гр.д. № 3598/2015 г. по описа на Апелативен съд – София в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.