О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 912
София 17.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 800/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” А. , гр. В., подадена от пълномощника му- адв. А. Д. срещу въззивно № 97 от 27.01.2009 г. по гр. дело № 1410/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 1.04.2008 г. по гр.д. № 9035/2007 г. на Варненския районен съд, с което са уважени предявените от П. Ж. Р. срещу “М” А. , гр. В., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване поставените въпроси касаят приложението на чл.325, ал.1, т.1 КТ. Сочи се, че неправилно въззивният съд приел, че подадената от П. Р. молба не съставлява волеизявление за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, както и, че работодателят не я уведомил в срока по чл.325, ал.1, т.1 КТ, че приема предложението за прекратяване на трудовото правоотношение. Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Приложени са решение № 2* от 28.11.2006 г. по гр.д. № 635/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение от 20.02.2003 г. по гр.д. № 2046/2002 г.на Варненския окръжен съд.
Ответницата по касационната жалба не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивнен съд и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е спазена процедурата, предвидена в член 325, т. 1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, която изисква съгласието да е изразено писмено от двете страни, като страната към която е отправено предложението е длъжна в седмодневен срок да уведоми другата страна дали го приема, в противен случай предложението се счита неприето. Съдът е приел, че отправеното от ищцата с молба от 31.03.2007 г. волеизявление не съдържа воля за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ, както и че няма данни направеното волеизявление от страна на работодателя по отправеното предложение да е достигнало до ищцата в предвидения седмодневен срок, поради което е стигнал до извода, че фактическия състав за прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 1 от КТ не е изпълнен. Приел е, че заповедта, с която е прекратен трудовия договор с ищцата П. Ж. Р. е незаконосъобразна, тъй като не е налице приложеното основание за уволнение.
В разглеждания случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице, когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и друго влязло в сила съдебно решение. В случая жалбоподателят не е обосновал кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, разрешен в обжалваното решение в противоречие със съдебната практика, в това число и с приложените съдебни решения, които се отнасят до други хипотези- до прекратяване на трудово правоотношение по чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ и по чл.328, ал.1, т.6 КТ, поради което са неотносими към настоящия случай.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, при която се налага ново тълкуване на съществуващата правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в противоречие с точното приложение на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика по приложението на чл.325, ал.1, т.1 КТ.
Изложените оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата, което може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда и до необоснованост на решението. Развитите доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК при вече допускано касационно обжалване, но не са основания за допускане по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 97 от 27.01.2009 г. по гр. дело № 1410/2008 г. на Варненския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 97 от 27.01.2009 г. по гр. дело № 1410/2008 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на “М” А. , гр. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: