3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 913
С., 18.07. 2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.437 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. В. от [населено място], подадена от адв. Г. Б. срещу въззивно решение от 15.11.2010 г. по гр.д. № 772/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 3.12.2009 г. по гр.д. № 17895/2009 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. А. В. срещу [фирма] искове за отмяна на заповед № 6391 от 27.01.2009 г. на директора на ЦУ на [фирма], с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.2 КТ поради „сключване на договор за възлагане на управление на предприятието“ като незаконна, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност “мениджър ERP” и заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение за шест месеца в размер на 9000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалвано се поддържа, че решението е постановено в противоречие с представена съдебна практика по въпроса, валиден ли е договор за управление, който не е вписан в търговския регистър и следва ли работодателят да докаже наличието на различна стопанска програма, с оглед поддържаното, че новият договор за възлагане на управление не поставя нови стопански задачи.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна [фирма], чрез адв. Б. Е. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Поставения в изложението материалноправен въпрос, влиза ли в основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ задължението стопанската програма в договора за управление да поставя нови, различни задачи от тези преди сключването му, за който се поддържа, че е разрешен в противоречие с представена съдебна практика – едно съдебно решение на ВКС и едно на САС по приложението на чл.328, ал.2 КТ не е налице основанието по чл.280, ал.1 КТ за допускане на касационно обжалване. Даденото от въззивния съд разрешение е, че сключеният договор за възлагане управление на предприятието визира изпълнението на задължения за постигане на наличните бизнес и технологични стратегии и пазарната политика на търговеца- да определя бизнес задачи на поделението контрол върху дейността на директора, изискване на справки, даване на препоръки, определяне насоки за развитие. Следователно съществен елемент от фактическия състав на основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ е наличието на нов договор за управление с поставени конкретни бизнес задачи, като съдържанието му – дали програмата е нова или припокрива визирани задачи по предходен стопански план не обуславя законността на уволнението. Даденото разрешение не влиза в противоречие с приетото в представените съдебни решения. Приетото, че свободата на подбор на новите ръководни служители в предприятието – работодател е обусловена не от промяната на лицето, на което е възложено управлението, а от наличието на сключен нов договор за управление с това лице и очакваните от него нови конкретни стопански резултати за новия срок на управление на предприятието не е в противоречие с приетото от въззивния съд относно фактическия състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал.2 КТ, а именно нов договор за управление и изпълнението му. Или, определящото при упражняване правото на уволнение на посоченото основание е наличието на нов договор за управление и неговото изпълнение. Прието в цитираните решение, че работодателя следва да докаже, че възложената му за изпълнение през новия мандат стопанска програма е различна от предходната, като обстоятелство обуславящо правомерността на предприетата от него промяна в сформиране на нов екип, касае фактическа обстановка различна от настоящата и в този смисъл е свързано със съществото на спора, което е основание за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По поставения въпрос – валиден ли е договор за управление, който не е вписан в търговския регистър не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като този въпрос не е разрешаван от въззивния съд и в този смисъл не е обусловил изхода на делото.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решениe от 15.11.2010 г. по гр.д. № 772/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :