О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 913
София, 02.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 826 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] чрез адвокат Б. Л. срещу решение № 190/12.10.2015 г. на Кърджалийски окръжен съд /КОС/ по в.гр.д. № 159/2015 г., с което е отменено отхвърлително решение на Кърджалийски районен съд /КРС/ и е постановено друго, признаващо за установено съществуването на вземане на [фирма] срещу общината в размер на 25000 лв. с ДДС, представляващо част от аванс по договор № 7749-03/23.06.2011 г. от 965941.20 лв. с ДДС по обществена поръчка с предмет „И. – проектиране и СМР мост на река А., [населено място]“, със законна лихва от 22.12.2014 г. до окончателното плащане, за което частично вземане е издадена заповед № 219/22.12.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1423/2014 г. на КРС.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
Пред КРС е предявен установителен иск от [фирма] срещу [община] за сумата 25000 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която сума представлява частично предявен аванс по договор № 7749-03/23.06.2011 г. между страните, чийто пълен размер е 965941.20 лв. с ДДС и е фактуриран с посочена фактура във връзка с обществена поръчка с предмет „И. – проектиране и СМР мост на река А., [населено място]“. Искът е отхвърлен от КРС, чието решение е отменено от КОС. За да уважи предявения иск КОС е приел, че между страните е сключен договор по ЗОП, по силата на който общината е възложила на [фирма] изработване на технически и работен проект за извършване на строителни и монтажни работи по поръчка с предмет „И. – проектиране и СМР мост на река А. гр., Кърджали“. Уговорено е възнаграждение в размер общо на 2683172.04 лв. без ДДС, платимо 30% авансово, а при извършване на отделните работи по проектиране, авторски надзор, контрол и участие в комисии се извършва плащане след пълното приключване на всеки етап, съгласно график на изпълнение и хонорар сметка. Уговорено е, договорът влиза в сила след осигурено финансиране от страна на възложителя, превеждане на 30 % авансово плащане по него и избор на изпълнител за строителен надзор. В случая е установено, че общината е осигурила в разчета за капитални разходи за 2011 г. средства в размер на 985000 лв. за годишна задача „Възстановяване и укрепване на пешеходен мост над река А.“, както и че тези средства, отпуснати на общината с решение на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към МС с посочено целево предназначение, са били възстановени на Главна дирекция за пожарна безопасност и защита на населението към МВР с превод на 20.06.2014 г. в размер на 550000 лв. Изпълнителят [фирма] е издал на 27.06.2014 г. фактура № [ЕГН] за сума, съставляваща аванс по договор № 7749-03 в размер на 30% – обща стойност 965941.20 лв. с ДДС и по тази фактура общината е извършила плащане от 25000 лв. при издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК № 5148/25.11.2014 г. по ч.гр.д. № 1290/2014 г., срещу която не е подадено възражение от общината, издаден е изпълнителен лист, образувано е изп. д. № 1018/2014 г., по което е извършено плащането. Поради отказа на общината да плати остатъкът от фактурата в цялост, ищецът [фирма] се е снабдил с нова заповед за изпълнение за сумата от 25000 лв. с ДДС, като част от стойността на фактурирания аванс, по която общината е възразила и е предявен установителния иск по чл.422 ГПК, предмет на решението на КОС, обжалвано от [община] по настоящото дело. Издадената от изпълнителя фактура не е осчетоводена при общината, а само така платеният аванс от 25000 лв. е бил осчетоводен по дебита на сметка 402 „доставчици по аванси“, като вземане на ищеца. Обсъждайки клаузите на сключения между страните договор, съгласно чл.20 ЗЗД /конкретно т.3.1, т.3.2 и т.3.3/, КОС е приел, че страните са уговорили както момента на влизането в сила на договора, така и крайния срок за изпълнението му. Извършеното частично плащане от 25000 лв. и неоспорената предходна заповед за изпълнение за частичната сума от 25000 лв., за която е издадена заповед за изпълнение са преценени от КОС като извънсъдебно признание за дължимостта на общата авансова сума по договора.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира следните материалноправни въпроси: 1.„Подлежат ли на тълкуване ясните уговорки между страните или само неясните и двусмислени уговорки при прилагането на чл. 20 от ЗЗД?“ 2. „Неупражненото право на длъжника на възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповед на изпълнителя по чл. 410 от ГПК за част от вземането на заявителя, следва ли да се преценява от съда за извънсъдебно признание на длъжника за съществуването на цялото вземане?“ Първият въпрос е във връзка със спора, но като разрешение и съобразно изложените от КОС мотиви не е в противоречие с приложената от касатора съдебна практика – решения, постановени по реда на чл.290 ГПК по обективно неидентични казуси, сключени договори с различни клаузи. Следователно по този въпрос не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Вторият въпрос е некоректно поставен с оглед изложените от КОС мотиви. В случая КОС е обсъдил и посочил не само липсата на възражение от общината срещу предходната заповед за изпълнение, но и извършеното плащане по издадения въз основа на нея изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, което плащане е осчетоводено от общината по дебита на сметка 402 „доставчици по аванси“, т.е въпросът само относно липсата на възражение по чл.410 ГПК не е единствено обуславящ изхода на спора. Щом така формулираният втори въпрос сам по себе си не е обусловил като разрешение изхода на спора, не следва да се обсъжда сочения допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на КОС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 190/12.10.2015 г. на Кърджалийски окръжен съд по в.гр.д. № 159/2015 г.
ОСЪЖДА [община], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], гр. Пловдив, [улица] сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.