О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 913
София, 20.12.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 510/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 51 от 26.02.2015 г. по в. т. д. № 737/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 55 от 18.12.2013 г. по т. д. № 109/2013 г. на Търговищки окръжен съд. С първоинстанционния акт са уважени предявените от В. П. Б. Земеделско дружество с.с., Италия срещу дружеството-касатор искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 40 750 евро, представляваща незаплатена цена на стоки по фактури № 320 от 31.03.2011 г. и № 612 от 28.09.2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 04.03.2013 г. – до окончателното й плащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразява се несъгласие с извода за дължимост на претендираната сума с твърдението, че съдът необосновано е приел за доказано предаването на стоките по процесните две фактури въз основа на заключението на допуснатата по делото счетоводна експертиза. Освен това, касаторът счита, че в постановения въззивен акт не са изложени мотиви по всички заявени във въззивната му жалба оплаквания. Излага съображения и срещу извода за преклудиране на правото да оспори представените от ищеца доказателства поради неконкретизирането им.
Като обосноваващи допускане на касационния контрол в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Следва ли въззивният съд при постановяване на своето решение да изложи мотиви относно всички възражения на страните по спора; 2. Когато страната оспорва истинността на всички представени от другата страна документи, следва ли да ги изброи един по един, за да се произнесе съдът по искането й”. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 154 от 31.08.2012 г. по гр. д. № 746/2010 г. на І г. о.; решение № 157 от 08.11.2011 г. на ІІ т. о. (без посочен номер на делото) и решение № 164 от 28.05.2012 г. по гр. д. № 66/2012 г. на ІІ г. о., а за втория въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – В. П. Б. Земеделско дружество с.с., Италия – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. Преценката за допустимостта на същото съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК е извършена с оглед редакцията на нормата към датата на подаване на касационната жалба – 07.04.2015 г.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от В. П. Б. Земеделско дружество с.с., Италия срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 40 750 евро, въззивният съд е приел, че между страните, чрез разменена електронна кореспонденция, потвърдена и от заключението на допуснатата техническа експертиза, е сключен договор за търговска продажба, по който ищецът-продавач е предал на ответника-купувач заявените стоки (посадъчен материал), но последният не е изпълнил задължението си за плащане на цената им. Фактът на предаването на стоките е счетен за доказан от представената международна товарителница, а също и от заключението на счетоводната експертиза, установяващо отразяване на фактурите в счетоводството на ответника и заприходяване на стоките по с/ка 302 материали. Отчетено е и обстоятелството, че процесните две фактури са описани в оборотната ведомост и са включени в дневниците за покупки на ответника-купувач, като за тях същият е ползвал данъчен кредит на стойност 15 965.88 лв. Като неоснователно решаващият състав е счел оплакването във въззивната жалба, че не е уважено искането за откриване на производство по чл. 193 ГПК по оспорване на представените с исковата молба доказателства. Според въззивния съд, направеното в отговора на исковата молба оспорване е неконкретизирано – оспорени са „всички факти, релевирани от ищеца с ИМ, вкл. автентичността и верността на всички представени документи и на тези, които ще бъдат представени в бъдеще по настоящия спор”, като въпреки дадената му възможност с определение от съдебно заседание на 26.09.2013 г., ответникът не е уточнил оспорването си и последицата от това е преклудиране на правото му.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Въпросите, с които същото е обосновано, са поставени общотеоретично, а не конкретно. Освен това, техният отговор е предпоставен от фактите по делото. Следва да се посочи също, че първият въпрос представлява по своето естество оплакване за немотивираност на обжалвания акт, т. е. за допуснато процесуално нарушение, което е едно от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за самия касационен контрол, а не за допускането му. Ето защо, по отношение на така заявените въпроси не може да се счете за осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснена в мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Дори и да бяха обуславящи обаче, касационният контрол не би могъл да бъде допуснат и по двата въпроса, тъй като не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Доколкото в мотивите на въззивното решение са изложени подробни съображения по всички спорни по делото въпроси и по всички релевирани във въззивната жалба оплаквания, не може да се приеме, че е налице твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика по първия въпрос. Що се отнася до втория въпрос, поради обстоятелството, че решаването му е обусловено от конкретно извършените от страната и съда процесуални действия във връзка с направено оспорване на документи по реда на чл. 193 ГПК и даване на указания за конкретизиране на оспорването, същото не следва да се прецени като значимо за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на т. 4 от цитираната по-горе задължителна тълкувателна практика. Още повече, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено само бланкетно, без да е аргументирано кумулативното наличие на визираните в него две предпоставки.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 51 от 26.02.2015 г. по в. т. д. № 737/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: