О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 913
София 17.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 815/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” А. , гр. Б., подадена чрез адв. Кр. Колев, срещу въззивно решение № 76 от 23.02.2008 г. по гр. дело № 56/2009 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решението от 6.10.2008 г. по гр.д. № 312/2008 г. на Районен съд, гр. Б. в частта, с която исковете на М. Й. Т. срещу “Б” АД- Бяла Слатина за присъждане на трудовото възнаграждение за периода м.декември 2003 г.,2005г., 2006г и м.януари 2007 г. и лихва за забава са отхвърлени в размер до сумата 1042.98 лв. и вместо него в тази част е постановено ново, с което “Б” А. , гр. Б. е осъдено да заплати на М. Й. Т. сумата 1042.98 лв., представляваща признато и дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение за периода м.декември 2003 г.,2005г., 2006г и м.януари 2007 г., ведно със законната лихва считано от 10.03.2008 г., както и сумата 249.48 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение и пари за храна, и е потвърдено решението на районния съд в частта, с която “Б” А. , гр. Б. е осъдено да заплати на М. Й. Т. сумата 2173..20 лв., произхождаща от обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и сумата 323.46 лв.-дължими суми за храна, ведно със законната лихва върху тях, считано от 10.03.2008 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса за дължимостта на сумите за храна, както и по приложението на чл.128 КТ и чл.222, ал.3 КТ. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представени са следните решения: решение № 202 от 29.05.1997 г. по гр.д. № 256/97 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 11 от 5.04.2002 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба Малко Й. Т. , чрез пълномощника си-адв. Мария В. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о., намира че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в частта по исковете за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и в тази част е допустима. В частта, с която жалбоподателя е осъден да заплати неизплатена сума за храна в размер на 323.46 лв. въззивното решение с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
В частта, в която касационната жалба е процесуално допустима жалбоподателят поддържа, че правният въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд се отнася до определяне размера на трудовите възнаграждения, обезщетението по чл.222, ал.3 КТ въз връзка със задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, обуславящи извода на съда за основателност на претенциите.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че претендираните от ищеца суми за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ са дължими от жалбоподателя и го е осъдил да ги заплати. В приложените решения е прието, че работодателят дължи на работника трудово възнаграждение и обезщетения, съобразно уговореното в трудовия договор.
В разглеждания случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 КТ-разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице, когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и в друго влязло в сила съдебно решение. В случая жалбоподателят не е обосновал кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, разрешен в обжалваното решение в противоречие със съдебната практика, в това число и с приложените съдебни решения, които са постановени по конкретни казуси и имат връзка с настоящия доколкото разглеждат въпроса за приложението на чл.128 КТ. Нормата на чл.128 КТ установява императивно основното задължение на работодателя да изплаща на работника или служителя уговореното в трудовия договор възнаграждение като насрещна престация за предоставената работна сила. В решение № 202 по гр.д. № 256/1997 г. Върховният касационен съд е приел ,че при едностранно въвеждане от работодателя на непълно работно време, без съгласие на работника не е налице основание работодателя да заплаща само част от трудовото възнаграждение. В решение № 11 от 5.04.2002 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. е прието, че работодателят дължи на работника неизплатеното трудово възнаграждение съобразно уговореното в индивидуалния трудов договор. В настоящия случай от въззивния съд е прието, че е налице признание от жалбоподателя за дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение, чийто размер е установен от приетата и неоспорена експертиза, като е отчетено и направеното възражение за наличие на изтекла погасителна давност за част от вземането по този иск. Или този въпрос е разрешен съобразно конкретните обстоятелства и доказателства за всеки отделен случай. Постановените при различна фактическа обстановка решения не аргументират основание за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което искът за заплащане на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е бил уважен, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 222, ал. 3 КТ. Ж. не е изложил конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в противоречие с разрешенията дадени в приложените решения относно правото за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, при положение, че този въпрос не е разрешаван в тях.
Изложените оплаквания, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, обусловили извода на съда за основателност на претенциите, касаят обосноваността на решението, което е основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 76 от 23.02.2008 г. по гр. дело № 56/2009 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 245 вр.чл.128 КТ и чл.222, ал.3 КТ.
Касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която жалбоподателя е осъден да заплати неизплатена сума за храна в размер на 323.46 лв., с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 76 от 23.02.2008 г. по гр. дело № 56/2009 г. на Врачанския окръжен съд, в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 245 вр.чл.128 КТ и чл.222, ал.3 КТ, по касационната жалба на “Б”, А. , гр. Б., обл. Враца.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на “Б” А. , гр. Б., обл. Враца срещу въззивно решение № 76 от 23.02.2008 г. по гр.д. № 56/2009 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати неизплатена сума за храна в размер на 323.46 лв.
Определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване на въззивното решение не подлежи на обжалване, а в частта с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението, пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: