О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 913
София, 17.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 284 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. “С” Б. , чрез директора А. С. Б. , приподписана от юрисконсулт В. Х. , против въззивното решение № 3* от 24 ноември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 966 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г., в частта му, с която е потвърдено решение № 2* от 28 май 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Б. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, защото съдът приел, че е налице реално съкращаване в щата, но уважил иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 КТ, макар длъжността реално да не е съществувала; съдът не е разгледал, обсъдил и взел предвид всички доказателства по делото и по-точно длъжностната характеристика на длъжността, заемана от ищцата; заповедта за възстановяване на работа е подписана от същото лице, което е подписало уволнителната заповед и не може едната да е законосъобразна, а другата да не поражда правни последици; органът по назначаването е изпълнителният директор на А. за с. п. , който е разпоредил да бъде заместван от заместника си. В молба, имаща характер на изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът неправилно и в противоречие с практиката на ВКС е тълкувал разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. второ КТ – трудовите задължения за бройката са премахнати; противоречиво е разрешаван от съдилищата въпросът за необходимостта от покриване на длъжността, чиито функции не съществуват, тъй като длъжността не съществува в щатното разписание към момента на уволнението; съдът се е произнесъл в нарушение на практиката на ВКС по съществения процесуалноправен въпрос за разглеждане и обсъждане на събраните доказателства и по-специално относно възможността изпълнителният директор да бъде заместен от заместника си (сочи се решение на ВАС). Представят се решение на ВАС и три решения на ВКС.
Ответницата Р. Г. А. от гр. Б., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че атакуваното уволнение е незаконосъобразно, защото липсват данни заповедта да изхожда от лицето, сочено за неин издател – изпълнителният директор на Д. “С” гр. Б., като липсват доказателства кой точно е подписал заповедта вместо лицето, сочено за неин издател и има ли това лице компетенции да осъществи подобно волеизявление; неотносим е фактът кой е подписал заповедта за възстановяване на работа на ищцата, защото възстановяването е станало по силата на съдебно решение, като не е нужен друг акт на работодателя.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първите две основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в нарушение на практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата. Представените съдебни решения обаче водят до извода, че касаторът всъщност сочи основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, защото решенията на ВКС са постановени от състави на гражданската колегия на ВКС при действието на отменения ГПК и не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
В разглеждания случай не е налице основание за допускане на касационния контрол, по следните съображения:
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора, както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1. Решаващата воля на въззивния съд, за да потвърди първоинстанционното решение, се е изразила в констатацията, че липсват данни кой е издателят на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и в какво качество е действал той, установяването на което е било в тежест на работодателя. При подобен констатиран порок на заповедта, без значение е дали прекратяването на трудовото правоотношение е отговаряло напълно на изискванията на чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. второ КТ. В този смисъл въпросът за реално осъществено съкращение в щата, което би наложило законосъобразността на атакуваната заповед, не е обусловил крайния резултат по спора, поради което по него касационен контрол не може да бъде допуснат.
Единственото позоваване на касатора във връзка с решаващата воля на съда, е с твърдението, че директорът на А. за с. п. в рамките на своята компетентност и вменени със закон правомощия, може да бъде заместван от заместник изпълнителния директор, като се сочи решение на ВАС. От една страна, решенията на ВАС не представляват съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, която да бъде съобразявана при преценка на критериите за допускане до касационен контрол (отново ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 3), а от друга – заключението на съда е обосновано с непредставянето на доказателства за сочената хипотеза от страна на касатора, а не с невъзможността подобно заместване да бъде извършено. В тази връзка не е обуславящ изхода на спора и въпросът по задължението на въззивния съд да обсъди всички данни по делото и доводи на страните, по който действително е налице неизменна съдебна практика.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3* от 24 ноември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 966 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: