Определение №913 от по гр. дело №787/787 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 913
 
София, 07.10.2009 година
 
            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
 
    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Емануела Балевска
                                       ЧЛЕНОВЕ:  Светлана Калинова
                                                                       Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 787 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К”Е. със седалище и адрес на управление гр. П.,ул.”С”№8 срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 26.06.2008г. по гр.д. №462/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.109 ЗС и чл.188,ал.3 ГПК/отм./.
Ответникът по касационна жалба И. И. Ч. не изразява становище по въпроса налице ли са основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане по делото е предявен от И. И. Ч. срещу “К”Е. иск за премахване на климатична инсталация в магазина на сградата,находяща се в УПИ *, кв.14 по плана на зона Г-4,София-Център по реда на чл.109 ЗС.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя въпросът за приложението на разпоредбата на чл.188,ал.3 ГПК/отм./ като се поддържа,че в противоречие с константната практика на ВКС въззивният съд не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност. Поставя се също така и въпросът по приложение на разпоредбата на чл.109 ЗС в хипотеза на незаконно строителство в общи части,което обаче фактически не пречи на етажните собственици да упражняват правата си,като се поддържа,че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се също така,че поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона с оглед даденото от въззивния съд разрешение.
В подкрепа на поддържаната теза касаторът сочи решение №2177/29.09.1973г. по гр.д._№1598/73г. на І ГО на ВС;решение №2240/13.01.2003г. на ВКС по гр.д. №2810/2001г. на ІV ГО;решение №964/1996г. на ВС,ІV ГО;решение №1132/14.04.1982г. на І ГО на ВС по гр.д. №581/1982г.;решение №583/02.06.1993г. на ВС,ІV ГО по гр.д. №2246/92г.;решение №139/23.11.1985г. на ОСГК на ВС по гр.д. №111/1985г.;решение №1818/13.11.2002г. на ВКС по гр.д. №2183/2001г. на ІV ГО;решение №1544/30.10.2002г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №18899/2001г.,решение №1319/05.07.1999г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №501/1998г. и решение №411/02.03.1999г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №2190/98г.
С обжалваното решение,постановено на 26.06.2008г. по гр.д. №462/2008г. Софийският градски съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е осъдил “К” Е. при квалификация по чл.109 ЗС да премахне климатичната сплит система Osaka Electronics-TYPE Ch-33-St /out door/ от козирката на входа на сградата на ул.”Е”№38 в гр. С..
Прието е,че с оглед на обстоятелството,че ползуването на климатичната инсталация в хода на производството е преустановено,от значение за основателността на иска е дали е налице юридическо нарушение при поставянето на инсталацията,а именно налице ли е съгласие на съсобствениците при поставянето й върху обща част на сградата. Прието е,че фактическият състав на чл.109 ЗС е налице,тъй като подобно съгласие не е искано,което само по себе си засяга правата на етажните собственици и съставлява нарушение на правото им на собственост.
Не е налице противоречиво разрешаване на поставения от касатора въпрос по приложението на чл.188,ал.3 ГПК/отм./ – по отношение на приложимостта на установените в ГПК/отм./ правила за обсъждане и преценка на доказателствата въззивният съд изцяло се е съобразил с константната практика на ВКС.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора за разрешаване в противоречие с практиката на ВКС на въпроса по приложението на чл.109 ЗС в хипотеза,при която се твърди нарушаване правата на етажни собственици чрез поставяне на съоръжение /в случая климатична сплит система/ в общите части на сградата.
Трайна е практиката на ВКС,както се поддържа и в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,че искът по чл.109 ЗС може успешно да бъде проведен и при въздействие върху съсобствена вещ,вкл. и при преустройства на общи части,които накърняват правата на съсобствениците относно тези общи части и ги възпрепятствуват да ги ползуват съобразно предназначението и в съответствие с правата си,като извършеното преустройство би представлявало нарушение само ако пречи на допустимото ползуване на общите части. Приема се,че негаторният иск цели защита на собственика срещу всяко смущаване на правото му,което не позволява то да бъде ползувано в пълния му обем,като от значение е не само факта на извършено незаконно строителство,но и обстоятелството в каква степен то засяга правата на собственика,т.е. доколко юридическото нарушение фактически рефлектира върху възможността правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем. Наличието на такава връзка обаче винаги е обусловено от естеството на нарушението. В случая юридическото нарушение само по себе си засяга правата на етажните собственици,поради което следва да се приеме,че изводът на въззивния съд за наличието на предпоставките за уважаване на предявения негаторен иск съответствува на трайната практика на ВКС.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Както вече беше отбелязано налице е трайна практика на ВКС по приложението на чл.109 ЗС в хипотеза на извършено незаконно поставяне на съоръжение в общи части на сградата и конкретната хипотеза не обуславя наличие на основание за промяна в така установената практика нито на такава особеност,която да налага различно тълкуване.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси съответствува на константната практика на ВКС. Не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основания.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 26.06.2008г. по гр.д. №462/2008г. по описа на Софийски градски съд,ВК,ІV-Д отделение по подадената от “К” Е. касационна жалба вх. № 26081/07.10.2008г.
 
Председател:
 
Членове:
 
 
 

Scroll to Top