О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
София, 10.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 408/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. С. като пълномощник на М. Б. Ш. против решение № 606 от 09.11.2009 г.по гр.д. № 91/09 г. на Софийски окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства и не е изложил мотиви защо приема заключението на едноличната експертиза, а не това на разширената съдебно – техническа експертиза, която е достигнала до различен извод относно вярното положение на имотната граница между имотите на страните. Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване тъй като с него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 53, ал.2 ЗКИР и по въпроса, касаещ задължението му, когато вещите лица от назначените съдебни експертизи са дали противоречиви заключения, да посочи защо кредитира едното, а не другото заключение.
Ответникът по касация Й. В. Ш. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 254 от 30.10.2008 г. по гр.д. № 97/07 г. на Самоковския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Б. Ш. против Й. В. Ш. иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР за установяване, че в плана на [населено място] от 1977 г. е допусната грешка в кадастралната основа, изразяваща се в неправилно заснемане на имотната граница между парцел ІХ-235 в кв. 33, собственост на ищцата, и парцел VІІ- 232,233 в кв. 33, собственост на ответника, с което допуснато навлизане в имота на ищцата с 1 м по протежение на цялата на цялата регулационна линия.
По делото е безспорно установено, че сега действуващият план на [населено място] е одобрен през 1977 г. П. регулационен план е одобрен през 1931 г. По този план имотът на ищцата е съставлявал парцел ІІІ- 193, а този на ответника- парцел ІV- 194. Твърдението на ищцата е било, че по плана от 1931 г. регулационната граница между двата имота е минавала по северната фасада на построената в парцел ІV сграда, докато по сега действуващия план е заснета на 1 м северно в нейния имот.
За изясняване на делото на делото от фактическа страна пред първата инстанция е изслушано заключение на единична съдебно- техническа експертиза, според което няма несъответствие между регулационната граница между двата имота по плана от 1931 г и от 1977 г. Несъответствието между двата плана е в заснемането на сградата в стар парцел ІV, която в плана от 1931 г. е била нанесена грешно. Пред въззивната инстанция е назначена разширена съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че е налице несъответствие между регулационната граница между двата парцела, отразена в плана от 1931 г. и в плана от 1977 г. Заключението е подписано с особено мнение от включеното в състава й вещо лице, дало заключение пред първата инстанция. И двете заключения са лаконични, като вещите лица не са посочили въз основа на кои конкретно установени от тях обстоятелства са направили своите изводи. Въззивният съд е въприел заключението на единичната съдебно- техническа експертиза, без да се мотивира защо отхвърля това на разширената. Въз основа на него е направил крайния извод, че регулационната линия и по двата плана е на едно и също място, следователно не е налице грешка при изготвяне на кадастралната основа на плана на [населено място] от 1977 г. и искът по чл. 53, ал.2 ЗКИР е неоснователен.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос, касаещ преценката на експертните заключения при наличието на противоречиви становища на вещите лица. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и в случая е обусловил решаващите изводи на съда по спора.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 606 от 09.11.2009 г.по гр.д. № 91/09 г. на Софийски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 20 лв. и представи доказателства за това, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: