1
4
О п р е д е л е н и е
№ 914
гр.София, 10.12.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1931 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.01.2019г. по гр.д.№1820/2018г. на ОС Бургас, с което е уважен иск по чл.226, ал.3 КТ.
Жалбоподателят „Сънфудс България” ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси които са разрешение в противоречие с практиката на ВКС от са значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът- А. Л. М., чрез процесуалния се представител в писмен отговор поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
С определение от 30.09.2019г. Върховният касационен съд е спрял производството по гр.д. № 1931/2019 година по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о, до приемане на решение по Тълкувателно дело № 1/2019 г. ОСГК ВКС.
Настоящият състав констатира, че по ТД№1/2019г. на ОСГК на ВКС е прието решение, поради което производството по настоящето дело следва да се възобнови.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. , приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е осъдил „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, да заплати на А. Л. сумата от 14765,24 лв. /четиринадесет хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за периода 04.02.2015 г. – 30.06.2015 г., през който трудовата й книжка, е била незаконно задържана, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.02.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 961,90 лева /деветстотин шестдесет и един лева и деветдесет стотинки/, представляваща направените съдебно-деловодни разноски, съответно на уважената част от иска.
Съдът е приел, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, което е прекратено на 04.02.2015г. по взаимно съгласие; трудовата книжка на служителя се е съхранявала от работодателя по времето, в което са се намирали в трудови правоотношения; трудовата книжка е върната на служителя на 30.06.2015г.
Изложени са съображения за това, че за да бъде уважен искът с правно основание чл. 226, ал.2 от КТ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните обстоятелства: прекратен трудов договор /в настоящия случай това обстоятелство е безспорно/, незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение и в случай, че тези юридически факти са налице в тяхната съвкупност, законът презюмира настъпването на вреди в правната сфера на работника, дотолкова доколкото размерът на обезщетението е нормативно определен и не е необходимо допълнително доказване настъпването на вреди, т.е. при оспорване работодателят следва да установи липсата им.
Съдът е приел, че от показанията на свидетелите, които се подкрепят от представените писмени доказателства – покана за доброволно изпълнение, в която е даден срок за погасяване на задължението до 13.02.2015г., доставена на ищцата на 10.02.2015г., както и от представеното по делото платежно нареждане с дата 12.02.2015г., на която дата е извършено плащане на сумата от 52 061 лв., с посочено основание – възстановяване на липси, се установява неизпълнение на задължението на работадателя да върне трудавата книжка на работника.
Предвид датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 04.02.2015г., уговорката между страните, съгласно която служителката е следвало да си получи трудовата книжка и останалите документи след възстановяване на липсите – 12.02.2015г., както и показанията на свидетелите относно обстоятелството, че ищцата е търсила работодателя си във връзка с трудовата книжка в началото на месец февруари, съдът е намирил за доказани твърденията на ищцата- ответник по жалба в настоящето производство, че е отправена покана до работодателя за връщане на трудовата книжка.
Съдът е изложил съображения за това, че непредаването на трудовата книжка на работника от страна на работодателя препятства работника да постъпи на работа при друг работодател, съответно да реализира трудов доход, поради което законът презюмира настъпилите от незаконното задържане вреди и когато обстоятелството, че в периода на задържането на трудовата книжка работникът не е реализирал доход и не е претърпял вреди, се оспорва от работодателя, то в негова тежест е да установи, че работникът е реализирал доход и в какъв размер. Прието е, че съгласно чл. 226, ал. 3, пр. 2-ро КТ, обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка, т.е. размерът на обезщетението е нормативно определен. Съдът е приел за основателен иска за сумата от 14765, 24 лв.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: налице ли е задължение на ратодателя да покани работника да му предаде трудовата книжка, ако последния бездейства, достатъчно ли е със свидетелски показания да се установи факта на отправена покана от страна на работника за връщане на трудовата книжка, както и може ли да се приеме за покана предписанията на Инспекцията по труда до работодателя по повод жалба на работника за невърната трудова книжка.Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящишят състав намира, че поставените въпроси, касаещи дължимостта на обезщетение за вредете от незаконно задържане на трудова книжка, са намерили своя отговор в постановеното решение по Тълкувателно дело № 1 от 2019 г. ОСГК ВКС. В същото е прието, че задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение, възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Приема се също така, че когато трудовата книжка се намира в работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й , а когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение, трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл.350 ал.1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл.6 ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж като съобщи на работника или служителя с писмо, с обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.
В т.2 на същото тълкувателно решение е прието, че „ Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, из. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя.”
Върховният касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания, тъй като на същите е даден отговор в съотвествие и с постановеното тълкувателно решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№1931/2019г. по описа на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжаване на решение от 11.01.2019г. по гр.д.№1820/2018г. на ОС Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: