О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
гр. София, 18.12.2014год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3493 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. Ч. срещу определение № 267 от 18.09.2014 г. по т.д. № 2274/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.2 ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената от същото лице касационна жалба срещу решение № 196 от 12.12.2013г. по в.гр.д. № 581/ 2013г. на Окръжен съд- Шумен, постановено по установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК за установяване спрямо [фирма] несъществуване на парични вземания по договор за кредит / 7000 лева – главница, 218,81 лева – договорна лихва, ведно със законна лихва за забава върху главницата от 19.11.2003г./, предмет на издаден на основание чл.237, б.”в” ГПК /отм./ вр. чл.42, ал.1 ЗБ изпълнителен лист.
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на ВКС, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.2 ТЗ, тъй като, делото не е търговско, поради което приложение не намира ограничението от 10 000 лева – цена на иска. Твърди, че делото по своя характер е гражданско, тъй като то е определено като такова от Окръжен съд – Шумен, вкл. при постановяване на решението по спора. Сочи, че производството по търговските спорове е уредено в глава 32-ра от ГПК, като делото не е разгледано по този ред. Позовава се и на чл.1 от ГПК, според който кодексът урежда производството по граждански дела, като единственото изключение е в глава 32-ра на ГПК. На последно място се поддържа, че отрицателният установителен иск е неоценяем, тъй като в чл.68 и чл.69, ал.1 ГПК не се определя какъв е размера на цената на иска.
Ответникът по частната жалба, М. АД, моли да се потвърди атакуваното определение, като правилно. Намира, че искът е оценяем, тъй като не е налице равенство между установителен иск е неоценяем иск. .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да върне подадената от касатора жалба, първият състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявените искове е под законодателно определения в чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/ 21.12.2010г./ размер на цената на иска, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела. Видът на делото като търговско е изведен от характера на вземанията, предмет на решението, а именно вземания по абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.7 ТЗ.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие, както с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК, така и с трайната практика на ВКС относно понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК и чл.218а, ал.1 ГПК /отм./. „Търговско дело” е понятие по – широко от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. Понятието търговско дело по см. на чл.280, ал.2 ГПК не се отъждествява с „търговски спор” по см. на глава X. от ГПК, което е видно не само от различната терминология, използвана от законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл.104, ал.1 т.4 ГПК и чл.365, ал.1 ГПК, търговски дела с цена на иска до 25 000 лева вкл. се разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на разпоредбите на глава X. ГПК единствено по отношение на дела, разглеждани от окръжен съд. Фактът, че търговските дела, родово подсъдни на районен съд, не са дела, разглеждане по реда на търговски спорове по см. на глава X. ГПК, категорично сочи за липсата на идентичност между понятията „търговско дело” и „търговски спор”. Слагането на знак за равенство между търговските спорове по глава 32-ра на ТЗ и търговските дела, означава да се приеме, че на касационен контрол подлежат всички актове, постановени по търговски дела, тъй като споровете по глава X. ГПК са винаги с цена на иска /над 25 000 лева/ по-голяма от предвидената в чл.280, ал.2 ГПК цена на иска от 10 000 лева като критерий за ограничаване на допустимостта на касационния контрол. Подобно тълкуване обезсмисля разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК по отношение на търговските дела и я изпразва от съдържание. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че делото е гражданско, а не търговско, тъй като искът е разгледан по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове. Процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ не е установен от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски.
В настоящия случай, предмет на делото са права, които произтичат от абсолютна търговска сделка, поради което по арг. на чл.365 ГПК вр. чл.286, ал.2 ТЗ вр. чл.1, ал.1, т.7 ТЗ, делото е търговско.
Несъстоятелен е аргумента на частния жалбоподател, че при предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на парично вземане искът е неоценяем. Съгласно разпоредбите на чл.68 и чл.69, ал.1, т.1 ГПК, паричната оценка на предмета на делото е цена на иска, а размерът на цената на иск за парично вземане се определя от търсената сума. Предмет на установителния иск за парично вземане, независимо от неговия вид /положителен или отрицателен/ е един и същ – самото вземане, спрямо което се установява със сила на пресъдено нещо съществуването / несъществуването му, поради което размерът на вземането се явява „парична оценка на предмета на делото” по см. на чл.68 ГПК и „търсена сума” по см. на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, чието приложното поле не е ограничено до осъдителните искове, съответно до положителните установителни искове.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на всеки от исковете до 10 000 лева вкл., поради което, правилно е прието от първия състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 267 от 18.09.2014 г. по т.д. № 2274/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.